Сирия: Разлика между версии

В приблизително същия век от Северна Арабия тече миграция на [[амореи]] и [[ханаанци]] към Сирия. Първите са били под влиянието на Месопотамия, а последните се заселват по бреговете и попадат под египетско влияние. Започват да се обособяват [[финикийци]]те, наследници на ханаанците и околните народи по сирийските брегове. Финикийците се превръщат в най-големите търговци на древния свят. През [[2 хилядолетие пр.н.е.]] финикийците правят едно от най-значителните изобретения в историята  – [[азбука]]та. [[Арамейци]]те приемат 30-буквената финикийска азбука, през [[14 век пр.н.е.]] започват да я използват и гърците, които обаче добавят гласни букви (отсъстващи в семитската писменост). Ограничените територии принуждават финикийците да откриват колонии из цяла [[Северна Африка]], най-известната от които е [[Картаген]]. В хода на своите пътешествия те откриват [[Атлантическия океан]].

През [[83 пр.н.е.]] цар [[Тигран II]] за кратко присъединява Сирия към [[Велика Армения]], но е изтласкан от [[Помпей Велики]], който през 64 пр.н.е. създава [[Сирия (римска провинция)|провинция Сирия]] на [[Римската република]]. Към този момент Сирия вече има силно развито поливно земеделие, [[астрономия]] и местни писмени системи. Когато през 324 година император [[Константин I]] премества столицата на империята в [[Константинопол]], регионът бива разделен на две провинции  – Сирия прима, с център [[Антиохия]], и Сирия секунда, с център [[Хама]]. Доминиращи в управлението на тези две провинции са [[гасаниди]]те и арабите-християни. Византийският период обаче е много размирен  – Сирия се превръща в бойно поле между византийските войски и армиите на [[Персия]]. През 611 година персийците завземат региона и стигат до Йерусалим през 614, но скоро след това изгубват тези териториални придобивки. Провинцията е изтощена от постоянните войни с Персия, а Византия спира паричната подкрепа за наемните бойци от християнски племена. Това се оказва фатална грешка за империята и улеснява навлизането на нова сила от юг  – [[ислям]]а. През 635 арабите-мюсюлмани превземат Дамаск, а на следващата година се води знаковата [[битка при Ярмук]]. Катастрофалната загуба на ромеите предопределя края на византийска Сирия.

В началото на 7 век [[Мохамед]] дава началото на исляма. Новата религия бързо се разпространява из [[Арабския полуостров]], след което последователите ѝ обръщат поглед на север, към Сирия. Мюсюлманите я наричат ''Билад аш-Шам'', или „земите на Шам“  – название, често употребявано от арабите за [[Дамаск]]. До средата на 7 век регионът става част от [[Праведен халифат|Праведния халифат]]. След убийството на [[Али ибн Аби Талиб|Али]] през 661, управителят на Сирия  – Муауия, се самопровъзгласява за халиф и прави Дамаск своя столица. С него се дава началото на [[умаяди]]те. От Сирия той започва походи към старите арабски земи и Византия, като за целта създава професионална армия и използва останалите от византийците корабостроителници, за да построи първата флотилия на халифата. Компетентното му управление полага основните на [[Арабския халифат]]. Въпреки вярата си, Муауия назначава християнски управници в администрацията, и дори жена му е християнка. Умаядите взаимстват административната структура на държавата си от византийците, а законовата уредба следва традициите на [[римско право|римското право]] ([[шериат]]ът е валиден само за мюсюлманите). Част от умаядското административно-правно наследство се прилага и днес в Сирия. Халифатът просперира в икономическо и интелектуално отношение. Външнотърговските отношения се разширяват, много евреи и християни постъпват на служба в двора на халифа като философи, [[лекар]]и и [[алхимия|алхимици]]. Към 732 година той вече се простира от [[Испания]] и [[Тур (град)|Тур]] във [[Франция]] до [[Самарканд]] и [[Кабул]] в [[Афганистан]], обхващайки много по-голяма територия от някогашната Римска империя. По това време славата на столицата Дамаск е ненадмината. В рамките на 89-годишното управление на умаядите, арабският измества арамейския като главен език в Сирия, и по-голямата част от жителите на региона стават мюсюлмани.

В същото време владението на [[Светите земи]] от мюсюлманите и пренаселването на [[Европа]] стават причина Църквата да организира [[Кръстоносни походи]], първите европейски колониални експедиции в Близкия изток. Политическата разпокъсаност на региона е от полза за европейците, които в рамките на [[Първи кръстоносен поход]] основават няколко кръстоносни държави  – [[Графство Едеса]] (1098 г.), [[Антиохийско княжество]] (1098), [[Йерусалимско кралство]] (1099), [[Графство Триполи]] (1105) и други. Тези държави обаче са слаби, тъй като кръстоносците са малцинство в тях, и просперират единствено когато мюсюлманските територии около тях са в упадък. Графство Едеса е унищожено от владетеля на Мосул [[Зенги]] през 1144. Заместникът му в Египет [[Салах ад-Дин]] (Саладин) побеждава първо вътрешната опозиция в лицето на [[фатимиди]]те, а после и поетапно кръстоносците. Войските му налагат обсада на Йерусалим на 20 септември 1187, и девет дни по-късно градът е превзет. Падането на Йерусалим става известно с това, че Саладин решава да пощади жителите-християни и дори защитниците на града, и ги оставя да напуснат срещу откуп. Действията му в хода на кампанията срещу кръстоносците увековечават образа му на доблестен и благороден воин както за арабите, така и за самите европейци.

В края на 15 век отслабеният и обеднял от монголското нашествие Близък изток се превръща в цел на разрастващата се [[Османска империя]]. В края на 14 век османците покоряват [[Балкани]]те, а през 1453 превземат и [[Константинопол]]. Между 1516 и 1517 султан [[Селим I]] побеждава мамелюците и присъединява Леванта и Египет към империята. В следващите 400 години Сирия е ключова част от Османската империя. Дамаск се превръща в началната точка на [[хадж]]а и управителят на [[Дамаски вилает|Дамаския вилает]] го предвожда. Малцинствените религиозни общности  – шиити, маронити, гръцки православни християни, арменци, евреи и т.н.  – са организирани в [[миллет]]и.

В последните 7 г. средният растеж на БВП на Сирия е 2,3%. Безработицата е висока  – 20%. Инфлацията е 2,1% към 2004 г.

Президентът на Сирия е главнокомадващ [[Въоръжени сили на Сирия|Сирийските въоръжени сили]], които се състоят от около 400 000 войници. Военната служба е задължителна&nbsp; – мъжете влизат в армията след навършване на осемнадесет години. Нейния период бива постепенно съкратен, като към 2011 г. той е година и шест месеца.<ref>{{cite web|url=http://www.chinadaily.com.cn/xinhua/2011-03-20/content_2068776.html|archiveurl=http://web.archive.org/web/20110503190742/http://www.chinadaily.com.cn/xinhua/2011-03-20/content_2068776.html|archivedate=3 май 2011 |title=Syria reduces compulsory military service by three months |publisher=Chinadaily.com.cn |date=20 март 2011 |accessdate=23 април 2011}}</ref> Около 20 000 сирийски войници служат в [[Ливан]] до 27 април 2005 г., когато напускат страната след цели три десетилетия.

Разпадането на [[Съветския съюз]]&nbsp; – дългогодишен източник на оръжия и боеприпаси за сирийската армия, забавя нейните възможности да се сдобие със съвременно военно оборудване. През 90-те години на 20 век, [[Северна Корея]] доставя на режима множество далекобойни ракети. Сирия получава финансова помощ от държавите в [[Персийския залив]] след участието ѝ във [[Войната в Персийския залив]], като голяма част от тези средства са заделени за армията.

:''Данните в таблицата са към 31.12.2011 г.''<ref>[http://www.citypopulation.de/Syria.html Central Bureau of Statistics, Syrian Arab Republic (web)]&nbsp; – данни към 31.12.2011 г.</ref>

Населението на Сирия към 2012 година се оценява на 22 457 000 души.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2119rank.html?countryName=Syria&countryCode=sy&regionCode=mde&rank=53#sy|title=Population rankings|publisher=CIA World Factbook|accessdate=13 юни 2013}}</ref> Сирия е една от най-гъсто населените страни в [[Близкия изток]]. През 1986 година гъстотата е била 57 души на квадратен километър, а през 2004  г. – 363 души на квадратен километър. Населението обаче е разпределено изключително неравномерно, като повечето сирийци живеят в западната част на страната, в и около Дамаск и Халеб и по поречието на река [[Ефрат]]. Малко над 90% от населението са [[араби]], останалите над 9% са [[кюрди]], [[арменци]], [[туркомани]] и [[сирийски гърци]].

През последните 7 г. средният ръст на [[БВП]] е 2,3%. Безработицата е висока&nbsp; – 20%. През 2004 г. средният доход на глава от населението е 2400 USD, [[инфлация]]та е 2,1%.

Запасите от нефт възлизат на 2,5 млрд. [[барел]]а, а от [[природен газ]]&nbsp; – към 270,7 млрд. куб. м. Важните индустриални райони са тези около [[Халеб]], [[Дамаск]] и в района около [[Хомс]] и [[Хама]].

Валутните и златните резерви на страната се изчисляват на около 5 млрд. долара, а външният дълг&nbsp; – на около 4 млрд. щ. дол. Икономиката е силно зависима от износа на фосфати, нефт и нефтопродукти.