Константин II Асен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 24:
}}
[[Цар]] или [[император]] '''Константѝн II Асѐн''', известен и като '''Константин С(т)рацимир''', е единственият син на цар [[Иван Срацимир]] и [[Анна Басараб|царица Анна]], дъщеря на влашкия княз [[Николае I Александру|Никола I Александър]]. Константин има две сестри, едната от които - [[Доротея Българска|Доротея]] става съпруга на краля на Босна - [[Твърдко I Котроманич|Твърдко I Кротоманич]]. През 1365г. след като унгарския крал Людовик Анжуйски превзема [[Видин]], той изпраща цар Срацимир, и цялото му семейство, царица Анна и синът им Констанитн и двете им дъщери в хърватската крепост Хумник, където са държани в продължение на четири години. През 1369г. Срацимир и Константин са освободени, но принцеса [[Доротея Българска|Доротея]] остава като придворна дама на унгарската кралица Елисавета Кротоманич, която през 1374г. успява да я ожени за братовчед си [[Твърдко I Котроманич|Твърдко I Кротоманич]]. Като престолонаследник Константин участва заедно с [[митрополит]] [[Йоасаф Бдински]] в мисия в [[1394]] г. до османците, завладели [[Търново]]. В резултат на тази мисия във Видин са пренесени мощите на три светици – Петка, Филотея и Теофана. Константѝн става владетел на Видинското царство след [[Битка при Никопол|битката при Никопол]], през 1396 г., когато турците отвеждат [[Иван Срацимир]] в Бурса, където вероятно умира в плен. Константѝн II Асѐн носи титлата цар на българите до смъртта си през [[1422]] г.
През [[1404]] г. в свое писмо до [[Бургундия|бургундския]] [[херцог]] Филип по повод общи военни действия срещу османците император [[Сигизмунд Люксембургски]] посочва Константин II като владетел на България наравно с деспот [[Стефан Лазаревич|Стефан]] за [[Сръбско деспотство|Сръбското деспотство]] и войводата [[Мирчо Стари|Мирчо]] за [[Влашко]].<ref>Пламен Павлов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр. 232. ISBN:978-619-7496-14-7</ref> В това писмо балканските владетели са изброени в географската последователност от дясното към лявото крило на един широк военен фронт като Константин дословно е наречен „известният Константин, прославеният император на България“, което показва ясно, че за Сигизмунд Видинското царство съществува както през въпросната 1404 г., така и в предходните години.<ref>Пламен Павлов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр. 232. ISBN:978-619-7496-14-7</ref> Същата година цар Константин заедно със сина на [[Иван Шишман]] [[Фружин]] и войводата [[Мирча Стари|Мирчо Стари]] започват настъпление срещу турците от Добруджа до Поморавието известно като [[въстание на Константин и Фружин]], при което османците са отхвърлени от източните и западни български земи. Според друга датировка началото на въстанието е в 1408 г.
| |||