Българска азбука: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 2:
|Изображение=Cyrillic letter Yer.svg}}
[[File:Българската Азбука - Кирилица във всеки стил на шрифт Times New Roman2.svg|мини|300px|Българската Азбука
[[File:Българската Азбука на Кирилица Панграма4.png|мини|300px|Българската Азбука на Кирилица в Панграма, шрифт Times New Roman и RomanCyrillic Std, стил нормален (normal), курсив (italic), получер (bold), получер курсив (bold italic), наклонен (oblique), получер наклонен (bold oblique).]]
Ред 11:
{| align=center cellpadding=6 cellspacing=0 style="text-align:center;"
|-
|'''[[а|А а]]'''{{Br}}(а)||'''[[б|Б б]]'''{{Br}}(бъ)<br>||'''[[в|В в]]'''{{Br}}(въ)<br>||'''[[г|Г г]]'''{{Br}}(гъ)<br>||'''[[д|Д д]]'''{{Br}}(дъ)<br>||'''[[е|Е е]]'''{{Br}}(е)<br>||'''[[ж|Ж ж]]'''{{Br}}(жъ)<br>||'''[[з|З з]]'''{{Br}}(зъ)<br>||'''[[и|И и]]'''{{Br}}(и)<br>||'''[[й|Й
|-
|'''[[к|К к]]'''{{Br}}(къ)<br>||'''[[л|Л л]]'''{{Br}}(лъ)<br>||'''[[м|М м]]'''{{Br}}(мъ)<br>||'''[[н|Н н]]'''{{Br}}(нъ)<br>||'''[[о|О о]]'''{{Br}}(о)<br>||'''[[п|П п]]'''{{Br}}(пъ)<br>|||'''[[р|Р р]]'''{{Br}}(ръ)<br>||'''[[с|С с]]'''{{Br}}(съ)<br>||'''[[т|Т т]]'''{{Br}}(тъ)<br>||'''[[у|У у]]'''{{Br}}(у)<br>
Ред 27:
Най-ранно засвидетелстван старобългарски текст с кирилица е надписът на чръгубиля Мостич, висш сановник при цар Симеон Велики и цар Петър. Следва го надпис върху каменна плоча от 993 г., поставена от цар Самуил в памет на неговите родители и брат му.
Традиционно използван в България до първата четвърт на 19 век е традиционния вариант на кирилицата, в който спорадично са използвани и буквите Ћ и Џ, добавени през 14 – 15 век.
Ключов момент в историята на българската азбука е преминаването от традиционната кирилица към руската [[Граждански шрифт|гражданска азбука]] през 1830-те. То е улеснено от материалното превъзходство на руската литература (печатни преси, книгоиздаване) и от разпространението по онова време на панславянските идеи. Българската гражданска азбука взима от старата кирилица и буквата [[Голям юс|Ѫ (голяма носовка)]] и [[Ѭ|Ѭ (йотирана голяма носовка)]], които липсват в руската, за сметка на Ы и Э, които не се употребяват в българската азбука. Съвременната българска кирилица добива окончателния си вариант, когато при правописната реформа от 1945 г. биват премахнати буквите [[Ят|Ѣ (Е двойно)]] и [[Голям юс|Ѫ (голяма носовка)]].
Ред 35:
== Клавиатурна подредба ==
{{основна|Клавиатурна подредба по БДС}}
[[Файл:Bulgarian BDS layout.svg|мини|400п|Българската клавиатурна
[[Файл:Bulgarian new BDS layout.svg|мини|400п|Българската клавиатурна „БДС“ подредба по БДС 5237:2006]]
''Клавиатурната подредба по БДС 5237:1978'' (действаща от 1 януари 1978 г.) е основната българска подредба за писане с българската азбука, като включва и допълнителни букви от [[руска азбука|руската азбука]] (''э'' и ''ы'' на мястото на ''ѣ'' и ''ѫ'' спрямо подредбата от преди реформата). Тя, заедно с [[Фонетична подредба|фонетичната подредба]], са най-използваните за писане на кирилица от български потребители.
| |||