Кибела: Разлика между версии

'''Кибела''' (среща се и като '''Кимема''', '''Диндимена''') е фригийска богиня, считана за майката-земя. Почитали я в големи части на [[Мала Азия]] (около гората Ида, в [[Лидия]], [[Витиния]], [[Галатия]] и т.н. Кибела е наричана още и Велика майка, Майка на боговете и всичко живо. Олицетворява силите на природата, покровителка е на планините, горите и зверовете. Спътници на богинята били корибаните[[корибанти]]те, куретите[[курети]]те и дактилите[[дактили]]те в планината [[Ида]]. Към средата на I хилядолетие пр.н.е., чрез гръцките колонии в [[Мала Азия]], култът към нея проникнал и в [[Гърция]], където богинята се отъждестявала в [[Рея]]. През

Култът на Кибела ''(Magna Mater)'' е въведен в [[Рим]] на 4 април [[204 пр.н.е.]], култъткогато ечерният въведен вкамък ([[Римметеорит]]), къдетосимвол Кибела се отъждествява сна богинята, нае посевитепреместен иот жътватаПесинунт ([[ОпсФригия]].) Ви Песинунте поставен в ([[ФригияПалатин|Палатинския храм]]). на В Рим Кибела есе посветенотъждествява черенс камъкбогинята на посевите и жътвата ([[метеоритОпс]]). През 191 пр.н.е., в периода на Републиката в нейна чест са въведени празниците ''мегалезии''. Изобразявана е в обкръжение на животни.