Юлиан: Разлика между версии

Юлиан е син на [[Юлий Констанций]], полубрат на император [[Константин I Велики]] (син на [[Констанций Хлор]] от втория му брак с дъщерята на император [[Максимиан]]). Майката на Юлиан, – [[Базилина]] умира, когато той е на една година, а бащата загива скоро след смъртта на Константин Велики през 337 г., когато неговите синове разделят помежду си управлението на Римската империя и отстраняват ненужните си роднини. Юлиан остава кръгъл сирак на 6 години. Къде се намира той със своя брат Гал по време на нещастието остава неизвестно, но несъмнено, той съхранява за него ясен спомен.

Юлиан и брат му [[Констанций Гал]], са отгледани в имението Мацелум, в [[Кападокия]], където получават християнско възпитание. От ранна възраст Юлиан, заедно с по-големия си брат, са кръгли сираци под опеката на император Констанций ІІ. След смъртта на баща си Юлиан е възпитаван от Евсевий, ариански епископ на Никомедия, а след това и на Константинопол. От 339 г. изучава гръцка философия и литература под ръководството на евнуха Мардоний, който пробужда у него любовта към елинската култура. През 344 – 345 г. живее в Никомедия, където се запознава с [[Либаний]] (забранено му е да слуша лекциите на този езически оратор, но тайно му предават записи от речите), а през 351 – 352 г. – в Пергам и Ефес се среща с няколко философи – неоплатоници, сред тях е Максим Ефески, последовател на неоплатонизма на Ямвлих. Той оказва на Юлиан най-голямо влияние, допринесло за по-късния му разрив с християнството. 352 – 354 г. Юлиан отново прекарва в Никомедия, изучавайки съчинения на неоплатониците. През 355 г. Констанций II дава разрешение на Юлиан да продължи образованието си, като се смята, че той ще бъде подготвян за духовник. По време на обучението си в прословутата през античността [[Платонова академия|Атинска академия]], Юлиан се запознава с [[Григорий Богослов]] и [[Василий Велики]], които по-късно стават епископи и се опълчват на неговата антихристиянска политика. Юлиан опознава древната философия и религия, общува с езически мислители, възприема идеите им и започва да води двойствен живот, ставайки прикрит последовател на [[митра]]изма и [[неоплатонизъм|неоплатонизма]].

След като [[Констанций Гал]] е провъзгласен за ''Цезар на Изтока'' през [[351]] г. и по-късно, в резултат на придворни интриги, е екзекутиран от [[Констанций II]], през 355 г. Юлиан е повикан в императорския двор в [[Милано]], където Констанций му дава титлата ''Цезар на Запада''. Сестрата на Констанций, [[Елена (сестра на Констанций II)|Елена]] е омъжена за Юлиан.

Младият Юлиан е изпратен в Галия, за да защити провинцията варварскотоот варварско нашествие. Смятало се, че, поради неговата неопитност в битките, Юлиан нямало да се справи, или ще загине. В следващите години като цезар, Юлиан воюва срещу нахлуващите в [[Римска империя|Империята]] [[германи|германски]] племена и постига неочаквани успехи, въпреки първоначалната липса на опит. Той връща [[Кьолн]] под имперска власт през [[356]] г., отблъсква [[алемани]]те и пленява вожда им [[Хнодомар]] в битката при [[Страсбург]] през 357 г., подсигурявайки безопасността на имперската граница по река [[Рейн]] за следващите години.

Юлиан печели симпатиите на народа и войниците, което буди подозренията и безпокойството на император Констанций II. Той изисква от Юлиан да му изпрати най-добрите галски отряди в подкрепа на източните провинции, но това бързо предизвиква военен бунт, довел до възкачването на Юлиан на императорския трон. През февруари 360 г. в [[Париж]], войниците издигат Юлиан за август, въпреки демонстративното му нежелание и опит да отклони тази чест. Новоизбраният император изпраща помирителни послания до братовчед си Констанций, но конфликтът е неизбежен. Гражданската война е избегната единствено поради смъртта на Констанций II, към края на 361 година.

През март 363 г. Юлиан се отправя на амбициозен военен поход срещу [[Сасаниди|Сасанидска]] [[Персия]], решен да отърве Римската империя от опасния съсед на изток. В началото кампанията е успешна за римляните, но впоследствие се появяват сериозни затруднения и Юлиан прекратява настъплението на армията си в [[Месопотамия]]. Под командването на Юлиан легионите окупират персийската територия по течението на р. [[Ефрат]] и побеждават сасанидите на [[Шапур II]] пред стените на столицата [[Ктезифон]] (май 363 година). Въпреки победата войските на Юлиан не са в състояние да превземат крепостта и след известно колебание той решава да започнат отстъпление. Според източниците, император Юлиан загива в случайна схватка с персите близо до Ктезифон. Уверен в победата си той влязъл в бой без доспехи и бил фатално ранен от копие (юни 363 година). Според съвременника му [[Либаний]], императорът бил убит от свой войник – християнин, по религиозни подбуди.

Интересен документ за синкретизма в религиозното мислене на онова време представляват двете речи „Към царя Слънцеслънце" и „Към майката на боговете". Други две, които оборват възгледите и начина на живот на [[циници|киниците]], са вече истинска публицистика. Написани са по конкретен повод – след публични проповеди на киници, чути от Юлиан. Автор и на епиграми, той създава и две прозаически сатири – едната писана в Константинопол в 361 г. и наречена „Цезарите", представя в критична светлина императорите християни от неговата династия, особено [[Константин I]], а другата, създадена в началото на 363 г. в [[Антиохия]] и озаглавена „Мизопогон", или „Враг на брадите", дава отговор на критиките, с които бил посрещнат в силно похристиянчената Антиохия между другото и за това, че по подражание на [[Адриан (император)|Адриан]], пионера на елинската култура във II век, Юлиан носел брада.