Запорожка област: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м унифициране на раздел Вижте още към Вижте също |
Редакция без резюме |
||
Ред 18:
| подстолици-вид =
| подстолици-име =
| площ = 27
| население = 1
| население-година =
| подразделения1-вид = Райони
| подразделения1-име = 20
Ред 26:
| подразделения2-име = 14:<br> 5 – с областно значение;<br> 9 – с районно значение
| подразделения3-вид = Селища от градски тип
| подразделения3-име =
| подразделения4-вид = Села
| подразделения4-име = 870
| управител-вид = Председател на областната администрация
| управител-име =
| бвп =
| бвп-година =
Ред 47:
}}
[[Файл:Zaporizka2001bolgarian.PNG|мини|дясно|260п|Дял на хората които определят за свой [[роден език]] – [[Български език в Украйна|български]] в местните съвети, според [[Преброяване на населението в Украйна (2001)|преброяването на населението през 2001 г.]]]]
'''Запорожка област''' ({{lang|uk|Запорізька область}}; {{Lang|ru|Запорожская область}}) е една от 24-те области на [[Украйна]].
== Историческа справка ==
През 1770 г. на левия бряг на река [[Днепър]] е основана Александровската крепост, а възникналото край нея селище е утвърдено за град Александровск през 1806 г. През 1917 г. градът е преименуван на [[Запорожие]]. През 1827 г. на северния бряг на [[Азовско море]] възниква селище, което през 1835 г. е признато за град под името [[Бердянск]]. В началото на 19-ти век близо до устието на река Молочная (влива се в [[Азовско море]]) е основано селището Новоалександровска слобода, което през 1841 г. е признато за град [[Мелитопол]]. Всичките останали 11 града в областта са признати за такива по време на съветската власт: 1930-те години – 5 града, 1950-те – 2 града, 1960-те – 2 града, 1970-те – 1 град и 1980-те – 1 град. Запорожка област е образувана на 10 януари 1939 г. от югоизточните райони на [[Днепропетровска област]] и два района от [[Николаевска област]].
През 1930 е намерено прабългарско съкровище от времето на VII – VIII век, предполага се че тук в град Запорожие е бил погребан първият български хан от Дунавска България Хан [[Аспарух]] заедно с неговите [[Боила|боили]].▼
▲През 1930 е намерено прабългарско съкровище от времето на VII – VIII век, като се предполага се че тук, в град [[Запорожие]] е бил погребан първият български хан от Дунавска България Хан [[Аспарух]] заедно с неговите [[Боила|боили]].
== Административно деление ==▼
== Географска характеристика ==
Запорожка област е разположена в югоизточната част на [[Украйна]]. На запад граничи с [[Херсонска област]], на север – с [[Днепропетровска област]], на изток – с [[Донецка област]], а на юг се мие от водите на [[Азовско море]]. В тези си граници заема площ от 27 183 km² (9-то място по големина в [[Украйна]], 4,5% от нейната площ).<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article032048.html «Большая Советская Энциклопедия» – Запорожская область, т. 8, стр. 301-302]</ref>
Релефът на областта представлява слабо разчленена равнина, имаща малък наклон от североизток на югозапад, постепенно преминаваща на юг в [[Причерноморска низина|Причерноморската низина]], която завършва на брега на [[Азовско море]] с откос, висок 18 – 25 m. По крайбрежието на морето се простират три дълги и тесни пясъчни коси – Бердянска, Обиточна и Федотова. На югоизток е разположена хълмистото [[Приазовско възвишение]] (височина 200 – 220 m) с дълбоко врязани в него речни долини. На места се издигат изолирани хълмове, т.н. „могили“, най-високата от които е '''Могила Белмак 325 m'''.<ref name="bse"/>
Климатът е умерено континентален, с горещо лято (средна юлска температура от 22°C до 24°С) и малоснежна, сравнително мека зима (средна януарска температура от -4°C до -5°С). Годишната сума на валежите се изменя от 400 – 450 mm в северните райони до 300 – 350 mm в южните. Максимумът на валежите е през лятото, като често явление са поройните дъждове, а през април – суховеите и прашните бури. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е около 210 денонощия.<ref name="bse"/>
Територията на Запорожка област попада в 2 водосборни басейна. Северните райони се заемат от водосборния басейн на река [[Днепър]], която протича през северозападната ѝ част, а на север и североизток текат реките Гонка, Верхная Терса, [[Волча]] и др. Останалите около 2/3 от територията на областта принадлежат към водосборния басейн на [[Азовско море]]. Тук се отнасят реките Молочная, Обиточная, Болшой и Мали Утлюк, Берда, Лозоватка, Корсак и др. Покрай брега на морето има редица лимани и солени езера (Молочни и др.). С изграждането на преградната стена на река [[Днепър]] при град [[Каховка]] ([[Херсонска област]]) се образува голямото Каховско водохранилище, „опашката“ на което се намира на територията на Запорожка област.<ref name="bse"/>
Почвите в областта са плодородни, предимно черноземни (обикновени и южни) и заемат около 3/4 от нейната площ. Само покрай брега на [[Азовско море]] се простира тясна ивица от тъмнокафяви и кафяви почви в съчетание със солонци. Цялата област е разположена в степната зона и почти цялата ѝ територия представлява обработваеми земи. Естествената степна растителност се е съхранила само по склоновете на дълбоките оврази и суходолия. Горите (клен, дъб, ясен, бряст, топола – покрай реките, бяла акация – в лесопарковете) и храстите заемат 1,8% от територията на областта. Площта на полезащитните горски пояси е около 40 хил.ха. За животинския свят са характерни лисица, заек, вълк, обикновен хомяк, полска мишкаи др.; от птиците – пъдпъдък, дропла, дива патица, сива гъска, блатна сова и др.
<ref name="bse"/>
== Население ==
На 1 февруари 2019 г. населението на Запорожка област е наброявало 1 698 846 души (4,11% от населението на [[Украйна]]). Гъстота 64,97 души/km². Градско население 77,15%. Етнически състав: [[украинци]] 70,8%, [[руснаци]] 24,74%, [[българи]] 1,44%, [[белоруси]] 0,66%, [[арменци]] 0,33%, [[татари]] 0,27%, [[евреи]] 0,23%, [[грузинци]] 0,2% и др.<ref name="nas"></ref>
▲== Административно деление ==
== Вижте също ==
* [[Таврия]]
Line 70 ⟶ 77:
* {{Official website|zoda.gov.ua}}
== Източници ==
<references />
{{Административно деление на Украйна}}
| |||