Комплекс „България“: Разлика между версии

Сградата е построена като част от инвестиционния портфейл на [[Чиновническо застрахователно дружество|Чиновническото застрахователно дружество]]. Тя заема пространството между централната администрация на дружеството и стария [[Хотел България (Дякон Игнатий)|Хотел „България“]] на ъгъла с улица „Дякон Игнатий“, като в дълбочина достига до улица „Аксаков“.<ref name="Стоилова">{{cite web | last = Стоилова| first = Любинка| year = 2007| url = http://stroitelstvo.bg/news.php?m=details&id=18605| title = Малко история за комплекс "България"„България“, представена през погледа на един изследовател на модерната архитектура| publisher = stroitelstvo.bg| accessdate = 18 декември| accessyear = 2007}}</ref> През 1932 е проведен конкурс за архитектурен проект, който е спечелен от архитектите [[Станчо Белковски]] и [[Иван Данчов (архитект)|Иван Данчов]]. Строежът започва през [[1935]] и завършва на [[9 октомври]] [[1937]] г., като откриването на комплекса е отбелязано с концерт на [[Академичен симфоничен оркестър|Академичния симфоничен оркестър]] в новата концертна зала.

През [[1974]] г. е монтиран новият орган на фирмата „Schuke“, [[Потсдам]], разполагащ с 3 мануала, 55 регистъра, механична трактура и 8 Setzer комбинации - – най-големият съществуващ днес в България. Спецификата на регистрите и механичната му трактура позволяват достигане до автентичното звучене при изпълнение както на [[барок]]ова, така и на по-късна музика. Инструментът разполага с [[швелер]]и за регистрите на мануал (швелверк) и с валце, позволяващо на органиста сам с крак да включва постепенно регистрите (крешендо и декрешендо).