Киевска област: Разлика между версии

'''Киевска област''' ({{lang|uk|Київська область}}) е една от 24-те области на [[Украйна]]. Площ 28 121 km² (8-мо място по големина в [[Украйна]], 4,66% от нейната площ, ''без площта на територията на град [[Киев]]''). Население на 1 януари 2015 г. 1 732 200 души<ref name="nas">[http://ukrstat.gov.ua/druk/publicat/kat_u/2015/zb/06/zb_nas_14.zip Государственная служба статистики Украины. Сборник: Численность наличного населения Украины на 1 января 2015 года. Киев 2015. Ответственная за выпуск Тимошенко Г. М. (doc)]</ref> (9-то място по население в [[Украйна]], 3,79% от нейното население, ''без населението на град [[Киев]]''). Административен център град [[Киев]], който административно не влиза в състава на Киевска област.

Най-старият град в областта (без град [[Киев]]) е [[Переяслав-Хмелницки]], който за първи път се споменава като такъв в летописните източници през 906 г. под името Переяслав (от 1943 г. [[ПереядлавПереяслав-Хмелницки]]). През 1796 г. за град е признато селището [[Василков (град)|Василков]], основано през 10-ти век. Деветнадесет града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1925 г. (град [[Била Церква]]) до 1988 г. (град [[Славутич]]). След разпадането на СССР и образуването на независима [[Украйна]] за градове са признати селищата [[Березан]] (1994 г.), [[Ржиштев]] (1995 г.) и [[Буча (град)|Буча]] (2007 г.). Киевска област е образувана на 27 февруари 1932 г. и се явява една от първите 5 области в бившата Украинска ССР. На 15 октомври 1932 г. източните райони на областта са отделени в новосъздадената [[Черниговска област]], на 22 септември 1937 г. от западните ѝ райони е образувана [[Житомирска област]], а на 7 януари 1954 г. от южните ѝ райони – [[Черкаска област]].

Северозападната част на областта е част от зоната на експроприация поради [[Радиоактивност|радиоактивното замърсяване]], причинено от [[Чернобилска авария|аварията в Чернобилския ядрен реактор]] през април 1986 г.. Големите градове в зоната на отчуждаване, които са забранени за живеене, са [[Чернобил]] и [[Припят (град)|Припят]], коитов зоната на отчуждаване са забранени за живеене и сега са [[Изоставен град|изоставени градове]]. За настаняване на евакуираното население от района с радиоактивното замърсяване е построен нов град [[Славутич]], на 45 km североизточно от [[Чернобил]] в [[Черниговска област]], който обаче е част от територията на Киевска област.

Цялата територия на областта попада във водосборния басейн на река [[Днепър]], която протича през нея от север на юг и югоизток на протежение от 246 km с част от средното си течение. На територията на областта в [[Днепър]] се вливат реките: '''десни''' – [[Припят]], [[Тетерев (река)|Тетерев]], Ирпен и [[Рос (река)|Рос]] (протича през областта с част от горното и цялото си средно течение) и др.; '''леви''' – [[Десна]], Трубеж и др. През 1965 г. на 20 km северно от [[Киев]] е изградена преградна стена на река [[Днепър]] и се образува голямото Киевско водохранилище, а в югоизточната част на областта се намира по-голямата част на Каневското водохранилище.<ref name="bse"/>

Почвите в северната част са ливадно-подзолисти, а в южната лесостепна част, върху льосови наслаги – много плодородни оподзолени черноземи, сиви и светлосиви оподзолени почви. Северната част на областта е разположена в пределите на [[Полесие]]то, а южната, по-голяма част – в лесостепната зона. Горите и храстите заемат около 19% от територията на областта. За северната част са характерни основно бор с примеси от бреза и дъб, а в лесостепните райони – малки и редки гори от дъб, габър и липа. Значителни части от долините на реките са заети от ливади и пасища. Животинският свят е представен от лос, кошута, дива свиня, бурсук, вълк, бялка, лисица, заек, в безлесните райони – гризачи, а по бреговете на реките и водоемите се срещат бобър, видра, диви гъски и др.<ref name="bse"/>

На 1 януари 20192015 г. населението на ЖитомирскаКиевска област област е наброявало 1 216732 699200 души (2без населението на град [[Киев]], 3,9279% от населението на [[Украйна]]). Гъстота 4062,7924 души/km². Градско население 5861,9992%. Етнически състав: [[украинци]] 9092,352%, [[руснаци]] 56,0%, [[поляци]] 3,5%, [[белоруси]] 0,448%, [[евреиполяци]] 0,216%, [[немци]], [[чехи]], [[арменци]] и [[Цигани]] по 0,113% и др.<ref name="nas"></ref>