[[Файл:Human computers - Dryden.jpg|мини|Служителки на [[НАСА]], извършващи изчисления на ръка и с калкулатори през 1949 г. ({{lang|en|human computers}})]]
В английския език най-ранното известно използване на думата „компютър“ ({{lang|en|computer}}, буквално „изчислител“) е в книгата от [[1613]] г. ''„The yong mans gleanings“'' на английския писател Ричард Брейтуейт. Там с нея е наречен човек, извършващ изчисления, като това остава основното ѝ значение до средата на 20 век<ref group="notes">На български е имало длъжност „калкулант“</ref>. От края на 19 век думата започва да се използва и в значение, близко до съвременното – [[машина]], която извършва изчисления.{{hrf|Oxford University Press|1989}} В края на [[1940-те]] и началото на [[1950-те]], с развитието на електронни цифрови изчислителни (или сметачни) машини, фразата „изчислителна машина“ ({{lang|en|computing machine}}) постепенно е изместена от краткото компютър ({{lang|en|computer}}), като прилагателните „електронен“ и „цифров“ постепенно отпадат<ref name="SEP">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://plato.stanford.edu/entries/computing-history/#Atan | заглавие=The Modern History of Computing |достъп_дата =14 август |издател=[[Станфордска философска енциклопедия]] |цитат=The term computing machine, used increasingly from the 1920s, refers to any machine that does the work of a human computer, i.e., any machine that calculates in accordance with effective methods. During the late 1940s and early 1950s, with the advent of electronic computing machines, the phrase ‘computing machine’ gradually gave way simply to ‘computer’, initially usually with the prefix ‘electronic’ or ‘digital’.|език=en }}</ref>.
В българския език, особено в специализираната техническа литература до към [[1990-те]] години, първоначално се използват термините „автоматични сметачни машини“, „електронноизчислителни машини“ или „цифрови електронноизчислителни машини“ (често съкращавано на ЕИМ и ЦЕИМ). Впоследствие се разпространява и заемката от английски „компютър“. По-късно, в зависимост от използваните електронни компоненти, се говори за машини ''първо поколение'' – изградени с [[електронна лампа|електронни лампи]], ''второ поколение'' – с полупроводникови [[транзистор]]и и [[диод]]и, но с обемен монтаж, ''трето поколение'' – с повърхностен монтаж и [[Интегрална схема|интегрални схеми]] с ниска степен на интеграция и ''четвърто поколение'' – с интегрални схеми с висока степен на интеграция. Появата на [[микропроцесор]]а през 1971 г. дава началото на изграждането на компютри от ''пето поколение''<ref>{{cite book |title= Електрониката в икономическата политика на България през 60-те – 80-те години на ХХ век |last= Кандиларов|first= Евгений|year= 2004|url=http://files.bbaeii.webnode.com/200000132-d19cfd390f/Elektronikata%20v%20ikonomicheskata%20politika%20na%20Bulgaria.pdf |accessdate=29 октомври 2015|pages=15 – 16}}</ref>
