Уикипедия

Глобална система за позициониране: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 85.239.159.135 (б.), към версия на Nk
Етикет: Отмяна
Редакция без резюме
Ред 3:
[[Файл:ConstellationGPS.gif|мини|240px|Анимацията показва нагледно как системата GPS осигурява покритието на всяка точка от земното кълбо от достатъчен брой сателити]]
 
'''Глобална система за позициониране''' ({{lang|en|Global Positioning System}}) или '''GPS''' е името на спътникова радионавигационна система за определяне на положението, скоростта и времето с точност до 1 [[секунда|наносекунда]] във всяка точка на земното кълбо и околоземна орбита в реално време. Американските военни наричат системата ''NAVSTAR GPS'' – „Navigation Signal Timing and Ranging Global Positioning System“.
 
Идеята за създаване на спътникова радионавигационна система се ражда още в края на 50-те години на 20 век, когато е изстрелян първият изкуствен спътник от [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. ГрупаизкуствеГрупа американски учени, водени от Ричард Кершнер, наблюдават сигналите излъчени от [[Спутник-1|Спутник]] и откриват, че поради [[Доплеров ефект|ефекта на Доплер]], [[честота]]та на излъчения сигнал е по-висока при приближаване на спътника и по-ниска при отдалечаване. Те открили, че ако знаят точната си позиция на Земята, могат да намерят положението на спътника и обратното, ако знаят положението на спътника, могат да открият своята собствена позиция.▼
Системата се състои от минимум 24 [[спътник]]а, разположени на 6 [[орбита|орбити]] на височина около 20 000 [[km|километра]] и наземен контролен център с наблюдателни станции, разположени в различни точки на [[Земя]]та. Принципът на действие се базира на измерването на разстоянието от мястото, чиито координати търсим, до група спътници, чиито координати са точно определени и известни. Разстоянието се пресмята на базата на времето за разпространение на радиосигнала от спътника до потребителя.
 
Глобалната система за позициониране е проектирана и контролирана от [[Министерство на отбраната (САЩ)|Министерството на отбраната]] на [[САЩ]]. Тя може да бъде използвана безплатно от всеки. Поддръжката на системата струва около 400 млн. [[долар]]а (USD) годишно, включително разходите по подмяна на остаряващите спътници. Първият от 24-те спътника, които формират сегашната GPS-групировка (''Block II''), е изведен в орбита на [[14 февруари]] [[1989]] г. Последният изстрелян до момента спътник е 52-ри по ред от създаването на системата през [[1978]] г. и е изведен в орбита на [[6 ноември]] [[2004]] година с помощта на ракетата „[[Delta II]]“.
 
== История ==
▲Идеята за създаване на спътникова радионавигационна система се ражда още в края на 50-те години на 20 век, когато е изстрелян първият изкуствен спътник от [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. Група американски учени, водени от Ричард Кершнер, наблюдават сигналите излъчени от [[Спутник-1|Спутник]] и откриват, че поради [[Доплеров ефект|ефекта на Доплер]], [[честота]]та на излъчения сигнал е по-висока при приближаване на спътника и по-ниска при отдалечаване. Те открили, че ако знаят точната си позиция на Земята, могат да намерят положението на спътника и обратното, ако знаят положението на спътника, могат да открият своята собствена позиция.
 
До реализирането на тази идея обаче минават около 20 години. Първият тестов спътник е изведен в орбита на [[14 юли]] [[1974]] г., а на [[22 февруари]] [[1978]] г. е изстрелян и първият операционен спътник от бъдещата система. В периода между 1978 и 1980 г. броят на спътниците достига 6, а датата [[6 януари]] [[1980]] е началото на времето използвано в GPS. Последният от 24-те спътника, необходими за пълно покритие на земното кълбо е изведен в орбита в края на [[1993]] г. и системата преминава в пълна готовност на [[17 януари]] [[1994]] г.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Глобална_система_за_позициониране“.