Лвовска област: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 6:
| страна = {{Украйна}}
| столица-име = [[Лвов]]
| площ = 21
| население = 2
| население-година =
| подразделения1-вид = Райони
| подразделения1-име = 20 + 9
| управител-вид = Губернатор
| управител-име =
}}
'''Лвовска област''' ({{lang|uk|Львівська область}}) е една от 24-те области на [[Украйна]]. Площ 21 831 km² (17-то място по големина в [[Украйна]], 3,62% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. 2 530 363 души<ref name="nas">[http://ukrstat.gov.ua/druk/publicat/kat_u/2015/zb/06/zb_nas_14.zip Государственная служба статистики Украины. Сборник: Численность наличного населения Украины на 1 января 2015 года. Киев 2015. Ответственная за выпуск Тимошенко Г. М. (doc)]</ref> (4-то място по население в [[Украйна]], 5,58% от нейното население). Административен център град [[Лвов]]. Разстояние от [[Киев]] до [[Лвов]] 575 km.
== Историческа справка ==
Най-старият град в областта е [[Лвов]], признат официално за такъв през 1340 г., а първоначалното му основаване е към 1241 г. (по други сведения към 1260 или 1268 г.). Освен него през 1238 г. за първи път се споменават в летописите селищата [[Дрогобич]] и [[Самбор]], а през 1396 г. – [[Стрий]]. Повечето от останалите градове на територията на областта възникват през Средновековието, но са признати официално за такива през различни периоди. Най-новите градове са: [[Глиняни]] (1993 г.), [[Моршин]] (1996 г.) и [[Нови Калинов]] (2005 г.). През септември 1939 г. източната част на [[Полша]] е анексирана от СССР и територията на областта влиза в спределите на Украинската ССР, а на 4 декември 1939 г. е образувана Лвовска област в състава на републиката. На 21 май 1959 г. към Лвовска област е присъединена територията на заличената Дрогобичка област и Лвовска област се оформя в съвременните си граници.
== Географска характеристика ==
Лвовска област се намира в западна част на [[Украйна]]. На запад и северозапад граничи с [[Полша]], на север – с [[Волинска област]], на североизток – с [[Ровненска област]], на изток – с [[Тернополска област]], на югоизток – с [[Ивано-Франкивска област]] и на югозапад – със [[Закарпатска област]]. В тези си граници заема площ от 21 831 km² (17-то място по големина в [[Украйна]], 3,62% от нейната площ).<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article050072.html «Большая Советская Энциклопедия» – Львовская область, т. 15, стр. 88-89]</ref>
Областта е разположена предимно в пределите на [[Волинско възвишение|Волинското]] и [[Подолско възвишение|Подолското възвишения]], отделни части от които носят различни наименувания: Розточе (височина 414 m), Малое Полесие (276 m), Ополе и Гологори (471 m). Южно от тях се простира полоса от предпланините на [[Карпати]]те, за релефа на които са характерни редуването на терасовидни равнини (Верхнеднестровска, Стрийска и др.) с хълмисти и плоски вододели с височина 300 – 400 m. На юг, със стръмен откос се извисяват Украинските Карпати (част от [[Източни Карпати|Източните Карпати]]), които са представени от система от успоредни хребети с височина 600 – 1000 m, максимална връх '''Пикуй 1408 m''', {{coord|48|49|46|N|23|00|03|E}}, издигащ се на границата със [[Закарпатска област]].<ref name="bse"/>
Климатът на областта е умерено континентален с мека зима с епизодични затопляния и топло и влажно лято. Средна януарска температура от -4,1°С в равнинната част (град [[Лвов]]) до -6,1°C в планинските части и средна юлска съответно 18,3°С и 12,8°С.. Годишна сума на валежите варира от 650 mm в равнинните райони до 750 – 1000 mm в предпланинските и планинските части с максимум през лятото. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 210 денонощия в равнините до 190 – 195 денонощия в планините.<ref name="bse"/>
Територията на Лвовска област попада в три водосборни басейна. Северната и западната част на областта принадлежи към водосборния басейн на река [[Висла]], като тук текат нейните десни притоци [[Западен Буг]] (горното течение, с притоците си Полтва, Рата, Солокия и др.) и Сан с притоки си Вишня. През североизточната част на областта преминава горното течение на река [[Стир]] (десен приток на [[Припят]], от басейна на [[Днепър]]). През южната половина на областта протича горното течение на река [[Днестър]] с притоците си Тисменица, [[Стрий (река)|Стрий]], Свича и др. Характерна особеност в режима на [[Днестър]] и [[Стрий (река)|Стрий]] са лятно-есенните, по-рядко зимните, понякога катастрофални прииждания, предизвикани от поройни дъждове в [[Карпати]]те или едновременното топене на снеговете. В областта са изградени около 400 микроязовири с обща площ 33 km².<ref name="bse"/>
В почвената покривна на областта преобладават сивите лесостепни оподзолени почви, развити върху льосовидни наслаги, които заемат около 45% от цялата обработваема земя. Над 35% от земеделския фонд заемат преувлажнените ливадни и ливадно-блатни почви, а почти 23% – ливадно-подзолистите, глинестите и песъчливите почви. Значително разпространение (8% от обработваемите земи) имат карбонатните почви, отличаващи се с високо естествено плодородие. Като цяло почвите в областта се характеризират със своята оподзоленост и преувлажненост и се нуждаят от осушителни мелиорации и наторяване. В равнинните части са характерни горската (на север) и лесостепната (на юг) растителност, а за предпланинските и планинските райони – горската и ливадната. Горите заемат около 26% от територията на областта, като в северната равнинна част преобладават боровите и борово-дъбовите гори, а в южната равнинна част – дъбово-габъровите и дъбово-буковите гори. В предпланинските части са развити дъбово-буковите и буково-еловите гори, а в планинските – буково-еловите и смърчови гори. Ливадите и блатата заемат около 30% от площта на областта. Животинският свят има смесен характер и включва източноевропейски, западноевропейски, средиземноморски бореални и планински видове. Специфични карпатски видове се явяват карпатският тритон, петнистият саламандър, карпатски глухар, карпатска белка, карпатски елен и др. В равнините обитават подолска къртица, блатна костенурка и др. В областта са аклиматизирани и реаклиматизирани петнист елен, зубър, ондатра, енотовидно куче, лос, нутрия, американска норка, черно-кафява лисица, норвежки песец.<ref name="bse"/>
== Население ==
На 1 януари 2017 г. населението на Лвовска област област е наброявало 2 530 363 души (5,58% от населението на [[Украйна]]). Гъстота 115,91 души/km². Градско население 60,96%. Етнически състав: [[украинци]] 94,8%, [[руснаци]] 3,6%, [[поляци]] 0,7%, [[беларуси]]0,2%, [[евреи]] 0,1% и др.<ref name="nas"></ref>
{{Административно деление на Украйна}}
| |||