Разлика между версии на „Лопушански манастир“

м
форматиране: 3x кавички, интервал, тире (ползвайки Advisor)
м ({{храм}}: добавяне на „категория= християнство“)
м (форматиране: 3x кавички, интервал, тире (ползвайки Advisor))
| тип на сградата =
| архитектурен стил =
| време на изграждане = XII - – XIV век
| реликви =
| съвременен статут = действащ
| съвременно състояние =
| сайт =
}}
 
'''Лопушанският манастир „Свети Йоан Предтеча“''' е [[Манастири на Българската православна църква|български православен]] [[манастир]].<ref>[http://lopushanski-manastir.bg/ Лопушански манастир "Св„Св. Йоан Предтеча"Предтеча“]</ref>
 
== Местоположение ==
 
== История ==
На мястото на сегашния Лопушански манастир "Св„Св. Йоан Предтеча"Предтеча“ някога е имало друг, построен още през Второто българско царство и впоследствие напълно разрушен по време на турското нашествие. До възстановявянето на манастира в средата на XIX в. няма никакви сведения за неговата дейност, освен преданието, че няколко пъти е опожаряван и разграбван.
 
През 1850-1853 г. Лопушанският манастир е възобновен от чипровските монаси Дионисий, Герасим и Гедеон. Тогава са изградени и днешната съборна църква, жилищният корпус, дворната порта, оградата и дворната чешма. Строител на всички тези сгради и съоръжения е майстор Лило от [[Славиня]], основоположник на Славинската строителна школа.
 
През Възраждането в Лопушанския манастир действа килийно училище, а обителта е средище на националноосвободителните и църковните борби. Манастирът се превръща в любимо място на Иван Вазов и по време на пребиваването си там той създава част от романа си "Под„Под игото"игото“.
 
През 1989 г. Лопушанският манастир е реконструиран, тъй като северното крило било застрашено от срутване. Основната заслуга за това е на тогавашния игумен архимандрит Амвросий (сега Доростолски митрополит), като по негово време се издига нова жилищна сграда с два красиви резбовани чардака.