Софроний Доростолски и Червенски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon= |
м форматиране: 2 интервала, URL (ползвайки Advisor) |
||
Ред 7:
}}
'''Софроний''' е [[България|български]] [[духовник]], [[Русенска епархия|доростолски и червенски]] [[митрополит]] на [[Българска православна църква - Българска патриаршия|Българскта православна църква]] от 1962 до 1994 година. Написал е сборник проповеди в 3 тома – един от най-големите омилетически трудове в България.<ref name="Цацов 191">{{cite book |title= Архиереите на Българската православна църква: Биографичен сборник |last= Цацов|first= Борис |year= 2003|publisher= Princeps |page= 191 |isbn=9548067757 }}</ref><ref name="Русенска митрополия">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.rusenska-mitropolia.bg/
== Биография ==
Ред 14:
На 30 юни 1940 година в софийската патриаршеска катедрала „[[Свети Александър Невски (София)|Свети Александър Невски]]“ е ръкоположен в епископски сан с титлата ''[[Проватска епархия|проватски]]'' и от следния ден 1 юли 1940 година е назначен за викарий на митрополит Неофит Видински. На 4 март 1962 година е избран, а на 11 март 1962 година е канонически утвърден за доростолски и червенски митрополит в Русе. При управлението му комунистическата атеистическа власт разрушава русенския храм „[[Всех Святих (Русе)|Всех Святих]]“.<ref name="Цацов 191"/><ref name="Русенска митрополия"/>
В 1992 година митрополит Софроний е сред инициаторите на разкола в Българската православна църква. На 18 май 1992 година заедно с митрополитите [[Пимен Неврокопски]], [[Калиник Врачански]], [[Стефан Великотърновски]] и [[Панкратий Старозагорски]] подписва заявление, с което се поддържа решението на Дирекцията за вероизповеданията за нелегитимност на избора на патриарх [[Максим Български]] в 1971 година. Митрополитите заявяват, че смятат изборът на Максим за нелегитимен и започват процедура по избора на нов патриарх. За временен наместник-предсетадел на Светия синод избират Пимен. Така на 18 май фактически се създава така наречения [[Алтернативен синод]], в който влизат пет от тринадесетте митрополити на църквата. Към разколниците се присъединяват и пет викарни епископи. Съответно на 22 юли 1992 година Светият синод за разколничество и извършване на незаконно ръкополагане, заедно с другите разколнически архиереи, го лишава от сан.<ref name="Бурега">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.bogoslov.ru/text/353078.html | заглавие= Раскол в Болгарской Православной Церкви и Всеправославный Собор в Софии |достъп_дата = 6 юни 2017 |фамилно_име=Бурега |първо_име=Владимир Викторович
На 19 януари 1994 година подава оставка като митрополит и остава да живее на покой в сградата на митрополията в Русе. Умира на 7 юни 1995 година в Русе и е погребан е в притвора на катедралата „[[Света Троица (Русе)|Света Троица]]“.<ref name="Цацов 191"/><ref name="Русенска митрополия"/>
| |||