Филотей I Кокин: Разлика между версии

| роден-място = [[Солун]], [[Византийска империя]]

'''Филотей I Кокин''' ({{lang|el|Φιλόθεος Α΄ Κόκκινος}}, ''Филотеос Кокинос'') е [[православие|православен]] [[духовенство|духовник]] от XIV век, [[вселенски патриарх]] в [[Константинопол]] от 1353 до 1355 година и втори път от от 1364 до 1376 година. Филотей е виден привърженик на [[Йоан VI Кантакузин]] и последовател на [[Григорий Палама]]. По време на втория си патриархат в 1368 година канонизира Палама за светец.<ref name="Οἰκουμενικόν Πατριαρχεῖον">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.ec-patr.org/list/index.php?lang=gr&id=148 | заглавие=Φιλόθεος ὁ Κόκκινος |достъп_дата = 6 май 2016 |издател=Οἰκουμενικόν Πατριαρχεῖον |lang-hide=1 |lang=el }}</ref> Многобройните му богословски, литургични и канонически произведения са широко популярни не само във Византийската империя, но и в славянския православен свят.<ref name="Encyclopædia Britannica">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.britannica.com/biography/Philotheus-Kokkinos | заглавие= Philotheus Kokkinos. Patriarch of Constantinople|достъп_дата = 6 май 2016 |издател=Encyclopædia Britannica }}</ref> Филотей е автор на [[диатаксис|диатаксите]] на Божествената литургия и Всенощното бдение.<ref name="Улянов">{{Цитат периодика| last = Ульянов | first =О. Г | year =Москва, 2008| title = «Диатаксис» патриарха Филофея: древнейшая редакция по афонским спискам и в переводе митрополита Киприана (Vat. slav. 14)| journal =Палеография и кодикология. 300 лет после Монфокона | pages =211 - – 225 }}</ref><ref name="Панова">{{Цитат периодика| last = Панова | first = С. В | year =2007 | title =Диатаксис патриарха Филофея Коккина в славянской книжной традиции. Вопрос о происхождении особой русской редакции | journal =Древняя Русь. Вопросы медиевистики | volume =3 (29 | pages =79 – 80 | url =http://web.archive.org/web/20131225092129/http://www.philol.msu.ru/~ref/avtoreferat2009/panova.pdf}}</ref>

Роден е със светското име '''Фока''' (''Φωκάς'') около 1300 година във втория по големина град на Византийската империя [[Солун]]. Майка му е приела християнството еврейка.<ref name="Μέγεντορφ 238">{{cite book |title= Μελέτη των Βυζαντινο-ρωσικών σχέσεων κατά τον 14ο αιώνα |last= Μέγεντορφ|first=Ιωάννης |year=1988 |publisher=Δόμος |location= Αθήνα|pages=238 |lang-hide=1|lang=el}}</ref> Получава отлично образование. Замонашва се в [[Синайски манастир|Синайския манастир]], а по-късно се мести на Света гора, първоначално във [[Ватопедски манастир|Ватопедския манастир]], а след това във [[Велика Лавра|Великата Лавра]], където става игумен.<ref name="Μέγεντορφ 238-239">{{cite book |title= Μελέτη των Βυζαντινο-ρωσικών σχέσεων κατά τον 14ο αιώνα |last= Μέγεντορφ|first=Ιωάννης |year=1988 |publisher=Δόμος |location= Αθήνα|pages=238 - – 239 |lang-hide=1|lang=el}}</ref> Става привърженик на [[исихазъм|исихазма]] и приятел на Григорий Палама.<ref name="Encyclopædia Britannica"/>

С края на [[Византийска гражданска война (1341 – 1347)|Гражданската война]] в 1347 година и победата на Йоан Кантакузин, антиисихасткия патриарх [[Йоан XIV Калека]] е свален и на негово място на 17 май 1347 година е избран монемвасийският епископ паламист [[Исидор I Вухирас|Исидор Вухирас]]. Новият патриарх бързо се погрижва за избора на няколко нови епископи, привърженици на исихазма. Така Григорий Палама става солунски митролопит, а паламиста и кантакузинист Филотей Кокин - – [[Ираклийска епархия|ираклийски митрополит]] в Тракия.<ref name=Jugie4>{{cite web|first=Martin|last=Jugie|title=The Palamite Controversy. 4. The triumph of Palamism (1347-1354) |url=https://bekkos.wordpress.com/martin-jugie-the-palamite-controversy/4-the-triumph-of-palamism-1347-1354/ |accessdate=6 май 2016}}</ref><ref name="Μέγεντορφ 239">{{cite book |title= Μελέτη των Βυζαντινο-ρωσικών σχέσεων κατά τον 14ο αιώνα |last= Μέγεντορφ|first=Ιωάννης |year=1988 |publisher=Δόμος |location= Αθήνα|pages=239 |lang-hide=1|lang=el}}</ref> След събора на антипаламистките епископи през юли 1347 година, начело с [[Неофит Филипийски]], [[Йосиф Ганоски]] и [[Матей Ефески]], който обявява Исидор и Палама за свалени и отлъчени, през август новият патриарх свиква на свой ред паламистки събор, който издава свой томос. Филотей верифицира с подписа си, че разкаятелно писмо от Матей Ефески е вярно с оригинала.<ref name=Jugie4/>

Филотей се противопоставя на опитите на император Йоан V да преговаря за уния с папите [[Урбан V]] и [[Григорий XI]]. В 1367 година той се съгласява на събор за уния със Западната църква, но идеята е отхвърлена от пара [[Урбан VI]]. Чрез независимата си църковна политика Филотей успява да обедини зад Вселенската патриаршия православните сърби, българи и руснаци. Съответно Филотей прилага теорията си за примата на Константинополската патриаршия над цялата Източна църква. Филотей активно се намества в политическите и църковните дела в Русия, като консолидира административните функции под един единствен митрополит на Киев и цяла Русия със седалище в Москва - – българинът [[Киприан Киевски|Киприан]].<ref name="Encyclopædia Britannica"/>