Яков Охридски: Разлика между версии

| категория = епископ

Роден е в Ахея ([[Пелопонес]]), вероятно към края на XII век.<ref>[[Иван Дуйчев|Дуйчев, И.]] Българско средновековие. С., 1972, 241.</ref> Около 1222 година е монах в манастира „[[Свети Мелетий (Китерон)|Свети Мелетий]]“ в Китерон, на границата между [[Атика]] и [[Беотия]].<ref>Mercati, S. G. Sulla vita e sulle opere di Giacomo di Bulgaria. — – Известия на Българския археологически институт, 9, 1935, 165-176; Дуйчев, И. Българско средновековие. С., 1972, 226-227.</ref> Запазени са негови съчинения в проза и мерена реч, включително едно писмо до епирския деспот [[Теодор Комнин]].<ref>Mercati, S. G., Iacobi Bulgariae archiepiscopi opuscula. — – Bessarione, 33, 1917, 73-89, 208-227; препеч. в кн. Mercati, S. G. Collectanea bizantina, T.1, Bari, 1970, 66-98.</ref> До него е отправено едно недатирано богословско послание на [[Никифор Влемид]].<ref>Patrologia Graeca, ed. J.-P. Migne, T.142, Paris, 1865, col. [https://books.google.com/books?id=mSJKAAAAcAAJ&pg=RA1-PA530#v=onepage&q&f=false 533-565].</ref> През октомври 1248 г. Яков, по това време вече охридски архиепископ, подарява два гръцки ръкописа на манастира „[[Свети Климент и Пантелеймон|Свети Климент]]“.<ref>[[Боню Ангелов|Angelov, B. St.]] Deux contributions à l'histoire de la culture médiévale bulgare. 2. Donation de l'archeveque d'Ohrid Jacob du XIIIe s. — – Byzantinobulgarica, 4, 1973, 83-88.</ref> Към 1253 г. той се оттегля на [[Света гора]], където впоследствие е избран за игумен на [[Велика Лавра|Великата Лавра]].<ref>Дуйчев, И. Българско средновековие. С., 1972, 228-229, 241.</ref> Умира не по-късно от 1293 г.<ref>Дуйчев, И. Българско средновековие. С., 1972, 241.</ref>