Марксизъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
причинната връзка е проблематична |
м форматиране: 5x тире, 4x кавички, интервал, нов ред (ползвайки Advisor) |
||
Ред 9:
В марксистката концепция за историята на човечеството с развитието на производителните сили капитализмът трябва да бъде заменен от нов начин на производство, наричан [[социализъм]], при който [[частна собственост|частната собственост]] върху средствата за производство ще бъде заменена с някаква форма на обществена собственост. Хипотетичната система на социализма би трябвало да измести капитализма, когато [[Натрупване на капитал|натрупването на капитал]] стане невъзможно, заради намаляващите печалби и нарастващата производителност. При достигането на тези нива на свръхпроизводство, производството няма да се мотивира от натрупването на капитал, а от нуждите на потреблението. Краен етап в марксистката представа за историята е [[Комунизъм|комунизмът]] – безкласова и бездържавна система, основана на обща собственост и свободен достъп до свръхизобилните ресурси.
Марксистката теория оказва силно влияние върху социалистическото политическо движение, най-вече върху неговото комунистическо разклонение, което си поставя за цел практическо изграждане на предвижданите в доктрината на [[Ленинизъм|ленинизма]] следкапиталистически общества. С тази цел комунистическите партии, взели властта в няколко десетки държави по света, изграждат силно централизирани [[Тоталитаризъм|тоталитарни]] режими. Централизацията на властта противоречи на марксистките демократични идеи и повечето от тези държави или напълно се отказват от комунизма, или са принудени да приемат частично възстановяване на частната собственост върху средствата за производство.
Марксистките възгледи за историята и обществото оказват значително влияние върху развитието на [[хуманитаристика]]та. Изцяло или частично възприемат марксизма учени от широк кръг дисциплини, като [[археология]], [[антропология]],<ref>{{cite journal | last = O'Laughlin | first = Bridget | year = 1975 | title = Marxist Approaches in Anthropology | journal = Annual Review of Anthropology | volume = 4 | pages = 341 – 370 | doi = 10.1146/annurev.an.04.100175.002013 | lang = en }}</ref><ref>{{cite journal | last = Roseberry | first = William | year = 1997 | title = Marx and Anthropology | journal = Annual Review of Anthropology | volume = 26 | pages = 25 – 46 | doi = 10.1146/annurev.anthro.26.1.25 | lang = en }}</ref> [[медийни изследвания]],<ref>{{cite journal | last = Becker | first = S. L | year = 1984 | title = Marxist Approaches to Media Studies: The British Experience | journal = Critical Studies in Mass Communication | volume = 1 | issue = 1 | pages = 66 – 80 | lang = en }}</ref> [[политология]], [[театрознание]], [[история]], [[социология]], [[история на изкуството]], [[изкуствознание]], [[педагогика]], [[икономика (наука)|икономика]], [[география]], [[литературна критика]], [[естетика]], [[психология]], [[философия]].<ref>{{cite book | last = Alvarado | first = Manuel | coauthors = Robin Gutch, Tana Wollen | year = 1987 | title = Learning the Media: Introduction to Media Teaching | publisher = Palgrave Macmillan | lang = en }}</ref>
Ред 76:
* [[феодален строй]] – аристокрацията е управляваща класа, търговците еволюират в капиталисти
* [[капиталистически строй]] – капиталистите са управляваща класа, която създава и наема пролетариата
* [[социалистически строй]]
* [[комунистически строй]] – безкласово и бездържавно общество
Ред 86:
[[Марксистка икономическа теория|Марксистката икономика]] е [[Хетеродоксална икономика|хетеродоксална теория]], базирана на работите на Карл Маркс, която се опитва да обясни функционирането на икономиката чрез т.нар. [[трудова теория за стойността]]. Според нея стойността на дадена стока е необходимото за обществото работно време, инвестирано в нея.
Според тази теория стойността на стоката е сума от C + V + m, където С е постоянният капитал (
Някои поддръжници на марксистката икономическа теория, особено в академичните среди, я разграничават от политическите и социологически страни на марксизма, твърдейки, че подходът на Маркс към разбирането на икономиката е интелектуално независим от неговата защита на революционния социализъм и неговата вяра в пролетарската революция.<ref>{{cite web | last = Munro | first = John H | year = 2008 | url = http://www.economics.utoronto.ca/munro5/MARXECON.pdf | title = Some Basic Principles of Marxian Economics | format = PDF | work = economics.utoronto.ca | publisher = University of Toronto, Department of Economics | accessdate = 11 август 2011 | lang = en }}</ref>
Ред 103:
== Марксистки и постмарксистки школи и направления ==
Теорията и идеологията на Маркс пораждат множество последователи както в научната сфера, така и в политиката.
| |||