Пролетарски интернационализъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире; козметични промени |
м форматиране: 32x кавички, 17x число+г., 2x нов ред, 2x тире (ползвайки Advisor) |
||
Ред 5:
== Основи на пролетарския интернационализъм ==
За да се разрешат противоречията между [[буржоазия]]та и отделните нации, пролетариите трябва да решат класовия въпрос на национално ниво. ''„Международната солидарност на пролетариите от всички страни е посадена неизкоренимо в класовото положение на масите, върху които капитализмът развява своя камшик.“''<ref>Zetkin, Unser Patriotismus, S. 331.</ref> Така експлоатираните на територията на една държава, както и тези извън нея, имат общ противник. Всеки капиталист се превръща във враг на работниците. Всеки експлоататор има интерес от засилване на експлоатацията, а [[Социална класа|работническата класа]] – да се бори срещу това. Така възникналата борба се разгръща и се превръща в битка на цялата нация.
''„Комунистите се отличават от обикновените партии на работническата класа по това, че от една страна извеждат на преден план националните борби на пролетариите, независимо от националните интереси, предавайки им значение, и от друга по това, че винаги представляват и защитават цялото движение през всички етапи на развитието на борбата между пролетариата и буржоазията.
== Историческо развитие на идеологията на пролетарския интернационализъм ==
Ред 11:
=== Маркс и Енгелс ===
Принципът на пролетарския интернационализъм е положен за първи път и научно обосновани от [[Карл Маркс]] и [[Фридрих Енгелс]], които отбелязват значението му за класова борба против [[буржоазия]]та и победата на социализма над капитализма, за необходимостта от работническата класа и от възпитание в духа на интернационализма. В епохата на Маркс и Енгелс интернационализмът постепенно се превръща в основен принцип на организирано движение на политически съзнателните работници от различни страни. Лозунгът от последния ред на Манифеста на комунистическата партия, публикуван през 1848
=== Първи комунистически интернационал ===
[[Синдикат]]ите, които формират [[Международната работническа асоциация]] (Международно дружество на работниците), наричана още [[Първи интернационал]] (1864-1876), приемат идеята, че работническата класа е международна класа, която трябва да свърже борбата си в международен мащаб. Целта на МРА1 е да обедини най-различни леви политически групи и синдикални организации, основаващи се на идеята за работническата класа и класовата борба. Посредством обединяването си отвъд националните граници, работниците биха придобили по-голяма сила и политическо влияние. С основаването си пре 1864 г. в Лондон, Международната работническа организация се превръща в първото масово движение, имащо международен характер. В своя пиков период, МРА1 наброява 5 милиона членове, според данни от полицейски доклади в няколко страни, в които организацията има значително присъствие.<ref>Payne, Robert.
=== Втори комунистически интернационал ===
Идеята за пролетарския интернационализъм е най-добре застъпена по времето на [[Втория интернационал]], както и в резолюцията на [[Ленин]] и [[Роза Люксембург]] по време на Седмия конгрес на Втория интернационал в Щутгарт през 1907
Въпреки това, продължава Ленин, в резултат на обширната [[Колониализъм|колониална политика]], европейският пролетариат се намира в позиция, в която не неговият труд, а този на практически местните жители в колониите, поддържа обществото. Ленин отбелязва, че британската буржоазия например, получава по-голяма печалба само от милион от населението на Индия и други свои колонии, отколкото от британските работници. В някои страни това осигурява материалната и икономическа основа за прокарването сред пролетарията на колониалния [[шовинизъм]]. Според Ленин обаче, това може да бъде само временно явление. Но злото трябва все пак да бъде ясно осъзнато, а причините за неговото съществуване – разбрани, за да могат те да обединят пролетариата от всички страни в борба срещу подобен опортюнизъм. ''„А тази борба задължително трябва да завърши с победа, тъй като
Пролетарският интернационализъм е може би най-добре изразен в подкрепената от Ленин и Роза Люксембург резолюция, според която:
<blockquote>
''„Войните между капиталистическите държави, по правило, са резултат от тяхното съревноваване за участие на световния пазар, тъй като всяка държава опитва не само да осигури съществуващите пазари, но и да завладее нови. За тази цел, важна роля играе подчиняването на чужди народи и държави. Тези войни са също така резултат и от непрестанната надпревара за въоръжаване от страна на милитаризма – един от главните инструменти на управление на буржоазията, както и от икономическото и политическо подчинение на работническата класа.
</blockquote>
<blockquote>
''„Войните биват подпомагани от националните предразсъдъци, които са системно култивирани сред цивилизованите народи в интерес на управляващите класи, с цел отвличане на вниманието на пролетарските маси от собствените им класови задължения за международна солидарност.
</blockquote>
Line 36 ⟶ 37:
Резолюцията заключва, че:
<blockquote>
''„Ако има заплаха от избухване на война, то е задължение на работническата класа и на парламентарните представители на съответните страни, с подкрепата на координираната дейност на Международното социалистическо бюро, да положат усилия за предотвратяване на избухването на войната с помощта на средства, които считат за най-ефективни, и които естествено варират, в зависимост от степента на изостряне на класовата борба и на общата политическа ситуация.
</blockquote>
Line 43 ⟶ 44:
</blockquote>
В действителност, Роза Люксембург и Ленин интерпретират различно националния въпрос. Ленин и [[Болшевик]]ите се противопоставят на [[Империализъм|империализма]] и [[Шовинизъм|шовинизма]], настоявайки за политика на национално самоопределение, включваща и правото на потиснатите народи да се отцепят от Русия. Те вярват, че това би спомогнало за създаването на условия за единство между работниците, както в потиснатите, така и в потисническите народи. Ленин твърди, че: ''„Буржоазният национализъм на всяка една потисната нация има общодемократична същност, която е насочена срещу потисничеството и именно тази същност ние подкрепяме
Роза Люксембург, от своя страна счита, че естеството на Русия се е променило от времето на Маркс. Тя смята, че страната е бързоразвиваща се капиталистическа нация, а полската буржоазия има интереси, свързани с руския капитализъм. Този факт би отворил възможността за класов съюз между полската и руската работническа класа.
Впоследствие водещата партия на Втория интернационал, [[Германска социалдемократическа партия|Германската Социалдемократическа партия]] (ГСДП), гласува предимно в подкрепа на влизането на Германия в [[Първата световна война]], одобрявайки военни кредити на 4 август 1914
=== Първа световна война ===
Надеждите на интернационалисти като Ленин, [[Карл Либкнехт]] и Роза Люксембург са разбити от първоначалния ентусиазъм на [[Първа световна война|Първата световна война]]. Ленин се опитва да възстанови социалистическото единство срещу войната на конференцията в Цимервалд, но мнозинството от делегатите заемат по-скоро [[Пацифизъм|пацифистка]], отколкото революционна позиция. Попадналата в затвора Роза Люксембург, задълбочава своя анализ в памфлета
Пролетарските интернационалисти считат, че съюзите на Първата световна война са доказали, че социализмът и национализмът са несъвместими в империалистическата епоха и, че понятието за национално самоопределение е остаряло, както и в частност, че национализмът ще се окаже пречка за пролетарското единство. Интернационалистическата перспектива оказва влияние на революционната вълна в края на Първата световна война, по-специално с оттеглянето на Русия от конфликта след [[Октомврийска революция|Болшевишката революция]] и бунтовете в Германия, започнали в пристанищата на Кил и Вилхелмсхафен, които водят до края на войната през 1918
Въпреки това, след като силата на революционната вълна намалява в първите години след 1920
=== Пролетарският интернационализъм и Октомврийската революция от 1917 г. ===
[[Файл:State Emblem of the Soviet Union.svg|мини|200px|Герб на СССР с девиза „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“]]
Победата на [[Октомврийска революция|Великата социалистическа Октомврийска революция]] през 1917
=== Трети комунистически интернационал: Ленинизъм срещу ляв комунизъм ===
С идването си на власт след Октомврийската революция, Ленин поставя и решава всички въпроси на [[Марксизъм|марксистката теория]] и политика, изхождайки от интереса на международната освободителна борба на пролетариата, отчитайки състоянието на световния [[капитализъм]] по време на класовите борби в целия свят. Победата на социалистическата революция в Русия, възлага важен дълг на дошлата на власт в Русия работническата класа, както и на работническата класа в капиталистическите страни. Ленин счита, че победилият пролетариат трябва да направи всичко възможно за развитието и подкрепата на революцията във всички останали страни, както и, че пролетариатът от всички други страни не трябва да пести усилия за подкрепа на вече дошлата на власт работническа класа, която ще го пази от враговете му.
Така след края Първата световна война Международното социалистическо движение е разделено на две враждуващи групировки: [[Социалдемокрация|социалдемократите]] от една страна, които оказват широка подкрепа на националните правителства по време на конфликта и Ленинистите и техните съюзници, от друга, които формират новите комунистически партии, организирани в [[Комунистически интернационал|Третия интертнационал]], създаден през март 1919 година. По време на [[Гражданска война в Русия|Гражданската война в Русия]], Ленин и [[Троцки]] прегръщат по-силно идеята за национално самоопределение по тактически причини. По времето на Третия интернационал националният въпрос се превръща в ябълката на раздора между ленинисти и „левите
С избухването на [[Втората световна война]] през 1939
=== Социалистически интернационализъм след Втората световна война ===
В марксистко-ленинстката идеология след края на [[Втора световна война|Втората световна война]], пролетарският интернационализъм (вече наричан социалистически интернационализъм) започва да се възприема като потенциална стабилна основа за междудържавните отношения. Така идеята обединява социалистическите страни не само заради споделените им ценности за създаване на международен пролетариат, но и поради общата им позция в съревнованието със западните държави, обединяваща ги срещу империализма.<ref> Wilke Internationalismus, S. 311</ref>
Пролетарският интернационализъм се превръща едновременно в израз на индивидуалната нагласа на всеки комунист за единство и сплотеност при развиване на идеологията на комунистическото движение, както и във външнополитическа линия на страните, свързани със Съветския съюз. През 1967
Под ръководството на СССР социалистическите страни трябва да водят обща борба за ''„запазването на
Тъй като конфронтацията между капитализма и социализма е главно на икономическа основа, ''„координирането, планирането и
Във второто издание на речника (1972
Теоретичните и смислови позовавания на Марксизма и Ленинизма са по-силно подчертани, а доскорошната водещата роля на Съветския съюз, като резултат от Октомрийската революция, е заменена от идеята, според която посредством изграждането на равенство, приятелство и сътрудничество между социалистическите народи, пролетарският интернационализъм ще се превърне в историченски обоснован пример за подражание.<ref> Kleines Politisches Wörterbuch, 3. Aufl., Berlin 1978, S. 727; im Folgenden: Kleines Politisches Wörterbuch 1978; Kleines Politisches Wörterbuch 1983, S. 775</ref>
Твърди се, че създаването на [[Комунистическа партия на Съветския съюз|Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС)]], респективно и на СССР, представлява ''„същността на пролетарския интернационализъм ”.'' А от това следва, че трябва да се извлекат възможно най-големите ползи от опита и постиженията на КПСС в ''„революционната
Привидно противоречивата комбинация между понятията ''
Последвалото преобразуване на социалистическия интернационализъм във формата на [[Анти-империализъм|анти-империалистическа солидарност]], включва подкрепата на социалистически ориентирани движения за независимост в бившите колонии, както и съответно на нововъзникналите млади, развиващи се страни.
== Пролетарският интернационализъм днес ==
Днес само някои малки политически групи, като например Международното комунистическо течение, Международното бюро на Революционната партия, както и някои либертариански комунисти следват интерпретациите на Роза Люксембург и Бордига за пролетарския интернационализъм. Според Международното комунистическо течение например, възприемат някои леви, комунистически организации като Международна комунистическа тенденция, [[бордигистите]], [[Анархизъм|анархистите]] и пр., които защитават политически позиции, основаващи се на интернационализма и работническата класа в качеството им на част от борбата за пролетарска революция. Подобни течения отхвърлят [[Либерална демокрация|буржоазната демокрация]], намирайки я за не по-различна в основата си от капиталистическата диктатура, като например [[Сталинизъм|сталинизма]] и [[Фашизъм|фашизма]]. Те вярват в самоорганизацията на работническата класа, избираща свои собствени лидери извън парламента. Тази организация на работническата класа трябва да бъде направена на международно ниво; революцията би успяла, ако обхване целия свят, което би довело до отхвърлянето на всички съществуващи държави и установяване на [[диктатура на пролетариата]] на международно ниво. Според представителите на подобни политически течения и партии, когато диктатурата на пролетариата бъде установена повсеместно, капиталистическите обществени отношения ще бъдат премахнати като в това число влизат: заплатеният труд, националните граници и производство на суровини. Вместо това, цялата икономическа активност ще бъде насочена ''„към пълното задоволяване на човешките
== Бележки ==
Line 88 ⟶ 90:
<references />
* {{икона|ru}} [http://tapemark.narod.ru/kommunizm/158.html Научный коммунизм: Словарь] Под редакцией академика А. М. РУМЯНЦЕВА, Издание четвертое, дополненное, Москва, Издательство политической литературы 1983
* {{икона|de}} [http://www.secarts.org/journal/index.php?show=article&id=317 Was ist Was ist proletarischer Internationalismus?] Kommunistische Arbeiterzeitung
* {{икона|en}} [http://www.isreview.org/issues/13/marxism_nationalism_part1.shtml Marxism and Nationalism] by Tom Lewis
* {{икона|de}} [http://www.politisches-woerterbuch.de/index.php/Proletarischer_Internationalismus Proletarischer Internationalismus] Deutsches politische Woerterbuch
|