Световна революция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 5x нов ред, 3x кавички, 2x точка (ползвайки Advisor) |
форматиране: 4x тире (ползвайки Advisor) |
||
Ред 54:
И добавя: ''”Интересна ни е онази тактика, към която трябва да се придържаме ние...за да попречим на западноевропейските контрареволюционни страни да ни задушат.”''<ref>[http://www.pkokprf.ru/data/37/1.htm „Лучше меньше, да лучше“], 2 марта 1923 года."Правда" № 49, 4 марта 1923 г.Подпись: Н. Ленин Печатается по записи секретаря</ref> Целта се състои в това ''„ да обезпечим нашето съществуване до следващия военен сблъсък... да оцелеем.”''<ref>[http://www.pkokprf.ru/data/37/1.htm „Лучше меньше, да лучше“], 2 марта 1923 года."Правда" № 49, 4 марта 1923 г.Подпись: Н. Ленин Печатается по записи секретаря</ref> И той предлага минимален и изключително скромен план: да се обезпечи това съществуване до момента, чието настъпване не може да се предскаже, но което трябва да се подготвя, когато победата на раволюцията в Европа ще отпусне примката и ще открие пред Съветска Русия нови възможности. Основа на тази хладнокръвно формулирана програма за оцеляване става историческата перспектива за световна революция: ''”не може да има и сянка от съмнение в това какво ще бъде окончателното решение на световната борба”''<ref>[http://www.pkokprf.ru/data/37/1.htm „Лучше меньше, да лучше“], 2 марта 1923 года."Правда" № 49, 4 марта 1923 г.Подпись: Н. Ленин Печатается по записи секретаря</ref>, решение, което той смята за по-далечно, отколкото изглежда през 1917 г., но въпреки това необходимо и неизбежно.
Анализът, правен от Троцки на световната революция, е основан главно на същите предпоставки, както и при Ленин. И в това безусловно е причината за тяхното сближаване през 1917 г.
Когато на 10.10.1917 г. Ленин поставя за гласуване резолюцията, която предлага да се вземе властта чрез въоръжено въстание, той изхожда от „международното положение на руската революция“ и от това, че „революцията в цяла Европа ще стане тласък към световната социалистическа революция." Едно от първите последствия на Октомврийската революция става, следователно, създаването на политически щаб на световната революция
На Учредителния конгрес на Коминтерна през март 1919 г. Ленин заявява: ''”Международната световна революция започва и се засилва във всички страни”''.<ref>В. И. Ленин, I Конгресс Коммунистического интернационала, Речь при открытии конгресса, 2 марта 1919 года</ref> В съставения от Троцки манифест на Интернационала се казва: ''”...националната държава, давайки мощен импулс на капиталистическото развитие, става прекалено тясна за развитието на производителните сили(...)Пред нас, комунистите, стои задача да облекчим и ускорим победата на Комунистическата революция в цял свят.”'' <ref>Манифест Коммунистического интернационала к пролетариям всего мира, Лев Троцкий</ref>
Ред 70:
Вътрешната и външната политика на болшевиките през 1918 – 1920 г.се провеждала строго „по Маркс“: тотална [[национализация]] и предаване в ръцете на работниците на заводите и фабриките, а земята – на селяните; пълна ликвидация даже на дребната частна собственост, отмяна на частната търговия, фактическа отмяна на парите и преход към директно разпределяне на продуктите. През 1920 г.бива внедрена нова, некапиталистическа организация на труда: всеобща [[трудова повинност]] без традиционната заплата (заменена от продуктов и стоков дял), [[милитаризация]] (военна организация) на производствените отношения (по-късно това ще се повтори и в китайските комуни), безплатно ползване на жилище, транспорт, социални услуги. По-късно Троцки, главният пропагандатор на този тип организация, ще я нарича [[„военен комунизъм”]], макар че редица учени считат, че по-правилно би било тя да бъде наричана–„казармен комунизъм”.
Аналогично се строи и външната политика. Такъв вид марксизъм обаче се оказва невъзможен на практика. Първият удар е нанесен през лятото на 1920 г.в Полша: полските работници посрещат пролетарската Червена Армия на щик.”Чудото на Висла”
От края на 1920 Ленин преразглежда ортодоксалните марксистки постулати и набелязва контурите на нов следмарксов модел на социализма, който условно нарича НЕП – [[нова икономическа политика]]. Главното в НЕП не е пречупването на предишната капиталистическа база (като при Маркс), а нейното регулиране. Ленин стига до принципния извод, различен от този на Маркс, че сами по себе си парите-стоката-пазарът-собствеността (тяхното преразпределяне) не водят нито към капитализъм, нито към социализъм: те са инструменти. Важното е кой управлява тези инструменти, кой и как разпределя крайния продукт. В аналогично направление вървят търсенията след Първата световна война на Запад и сред буржоазията (Д.Лойд Джордж, Уилсон Ерио), и сред социалдемократите (Бернщайн, Мартов, Блум). Ленин гледа на НЕП само като на видоизменение на методите (от силата на оръжието към силата на икономиката) с цел борба за световна революция. Но обективно стратегията на НЕП води към икономическа конвергенция на двете системи: Западът – от класическия капитализъм на XIX век – към социализацията на XX век; Изтокът – от класическия ортодоксален марксизъм на XIX век – към капитализацията на XX век. Основата на тази икономическа конвергенция, Ленин вижда в системата на смесената икономика (държавно-частна).
Впоследствие Западът тръгва именно по този път, отначало изборно(„новият курс“ на [[Рузвелт]] в САЩ, Народният фронт от 30-те години във Франция), а след Втората световна война – на широк фронт. В СССР този процес бива насилствено прекъснат през 1929 -1933 г.от подръжниците на предишния ортодоксален, доленински марксизъм, начело със [[Сталин]], който възражда репресивните методи на „военния комунизъм“.
Ред 79:
Политиката на Сталин след 1934 г.използва само идеологията на доктрината за световна пролетарска революция за реализация на иначе напълно имперските интереси. Идеолозите на „сменовехството“ много точно определят тази политика като националболшевизъм.
На IVконгрес на Коминтерна при Ленин през 1922 г. е прието, че борбата със световния империализъм ще започне от този момент от „тила’, чрез колониите. През 1923-1938 г.на колониите (Афганистан, Турция, Иран, Китай) се оказва голяма помощ от страна на СССР.
През 60-те години същата линия на външна политика се прилага по отношение на Африка и Азия, провеждана и от [[Никита Хрушчов]]. От този момент нататък, помощта, оказвана на развиващите се страни (страните от третия свят), се превръща в един от главните постулати (и финансови разходи) на СССР, като неговото преразглеждане започва едва по време на перестройката.
Последният голям рецидив на доктрината за световната пролетарска революция е войната в Афганистан.Извеждането на съветските войски оттам при едновременния отказ на Горбачов от последните постулати на тази доктрина (неизбежната гибел на капитализма, всеобщото въстание на колониалните народи и тяхната борба за социализъм, приматът на класовата борба в развитието на човечеството и т.н.), ознаменува третия етап от еволюцията на марксистките идеи към реализма, отказът от доктриналното видение на кардинално изменилия се след Карл Маркс свят.
| |||