[[Файл:First GOES-17 SUVI Images Capture Solar Flare (41904757354).jpg|мини|Слънчево изригване от клас C2, уловено в различни части от електромагнитния спектър, 28 май 2018 г.]]
Слънчевите изригвания охващатобхващат всички слоеве на слънчевата атмосфера: [[фотосфера]]та, [[хромосфера]]та и [[Слънчева корона|короната]]. Плазмената среда се нагрява до десетки милиони [[келвин]]и, докато [[електрон]]ите, [[протон]]ите и по-тежките [[йон]]и се ускоряват до скорост, близка до тази на светлината. Слънчевите изригвания произвеждат [[електромагнитно излъчване]], обхващащо целия [[електромагнитен спектър]], от [[радиовълни]]те до [[гама лъчи]]те. Повечето енергия се разпределя сред честотите извън видимата светлина, така че повечето изригвания са невидими за невъоръженото око и могат да се наблюдават само със специални инструменти. Слънчеви изригвания възникват в активните региони около [[Слънчеви петна|слънчевите петна]], където интензивните [[Магнитно поле|магнитни полета]] проникват през фотосферата и свързват короната с вътрешността на Слънцето.
Слънчевите изригвания се захранват от кратки (няколко минути) излъчвания на магнитна енергия, съхранявана в короната. Същото освобождаване на енергия може да доведе и до [[коронално изхвърляне на маса]], макар връзка между тези изхвърляния на маса и слънчевите изригвания да не е установена.
Ред 30:
== Класификация ==
Системата за класификация на слънчевите изригвания използва латинските букви A, B, C, M orили X, в зависимост от максималния поток [[рентгенови лъчи]] с дължина на вълната от 100 до 800 пикометра във ватове на квадратен метър (W/m<sup>2</sup>).
