Луи XV: Разлика между версии

Противоречиви са оценките за качествата на френския крал. Зад всеобщата представа, наложена от френските историци през ХІХ в., за един напълно покварен и безотговорен човек се крие личност, която не е за подценяване. Христо Глушков го описва като „интелигентен човек, добре ориентиран в европейската политика и френската администрация, но допуснал до управлението интриганти, ласкатели и фаворитки, които сериозно накърнили авторитета на кралската власт.“<ref>Христо Глушков, ''История на страните от Европа и северна Америка 1640-1870'', В. Търново 1993, с. 110</ref> Силно критично е описанието на Е. Уилямс: „Кралят може и да беше красив, благороден и елегантен, но беше и твърде мързелив и самовлюбен, за да се превърне в разумният монарх, за който се представяше. Ловът и жените така запълваха дните му, че той нямаше сили и желание за тежките всекидневни задължения на отговорния владетел…“<ref>Williams, ''English and European History''…, p. 276</ref> Това се допълва от впечатлението на кардинал дьо Тенсин: „Онова, което става в кралството, не представлява никакъв интерес за него. На заседанията на съвета той демонстрира пълна незаинтересованост и приема всички предложения, които му се отправят, като апатията го принуждава да въпривърви по пътя на най-малкото съпротивление.“<ref>Борислав Гаврилов, ''Векът на абсолютизма 1648-1788'', София 1999, с. 102</ref> В масовото съзнание той се свързва най-вече с прочутите си фаворитки и с фразата „След нас и потоп“ (''Après nous, le deluge''), за която по-новите изследвания отчитат, че е извадена от контекста и че не представя действително отношението му.<ref>Michel Antione, ''Louis XV'', Paris 1989, p. 741</ref> Недостатъците му като владетел нямат отношение към неговите качества като съпруг, баща и човек. Известно е например, че през първите години след брака си остава верен на съпругата си и дори когато този период приключва, той е все така грижовен към нея. Той е достатъчно умен, за да поддържа по-късно приятелство с маркиза дьо Помпадур много след като са приключили сексуалните им отношения.<ref>''Любовница и съветник. Как маркиза дьо Помпадур покорява краля и Франция'', статия на сайта history.nakratko.com, посетена на 18.09.2019</ref> След смъртта му маршал дьо Крой пише: „Той никога не изрече лъжа… Беше учтив, отличен баща и изибщоизобщо – най-честният човек на света. Обичаше да учи и беше много компетентен по астрономия, физика, химия и ботаника. Никога не каза нищо грубо или обидно… Единственото, което му липсваше, беше умението да решава сам.“<ref>Цитирано по Bernier, ''Louis the Beloved…'', p. 250</ref>