Македонска литературна норма: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
какъв "македонски книжовен език" преди ВСВ?! |
Zelenkroki (беседа | приноси) м →Характерни особености: Wikilink. |
||
Ред 88:
== Характерни особености ==
{{Основна|Граматика на македонската книжовна норма}}
# В графичната система се налага вариант на [[кирилица|кирилска азбука]], който е много близък до [[сръбска азбука|сръбската азбука]], най-вече с буквите за меките [[съгласна|съгласни]] ''[[љ]]'' и ''[[њ]]'' и буквите ''[[ј]]'' и ''[[џ]]''. Освен това, по аналогия на сръбските букви ''[[ђ]]'' и ''[[ћ]]'' се въвеждат ''[[ѓ]]'' и ''[[ќ]]''. За звука ''дз'' също се въвежда отделна буква (''[[ѕ]]''). Обаче, за звука ''[[ъ]]'' се използва само [[апостроф]].
# Правописната система е умерено фонетична, а не морфологична, по образец на сръбския правопис.
# Фонетичната система е изградена на базата на централните македонски говори, в които редукция е много по-рядко явление, отколкото в по-източни говори, ''ъ'' преминава в ''о'' (''бочва'', ''вошка''), [[голям юс|голямата носовка]] (Ѫ) преминава в ''а'' (''пат'', ''заб'', ''маж''), а [[ят]] (Ѣ) преминава в ''е'' (''леб'', ''млеко''), ударението е ''пропарокситона'' (на третата сричка от края на думата), включително и във фразеологични групи: ''целó-лето'', ''голéм-празник'' и т.н.
| |||