Разлика между версии на „Влад Цепеш“

14 байта изтрити ,  преди 1 година
м
м (Bot: Automated text replacement (-}}, {{lang +}}; {{lang))
След като се оттегля от Влахия, Мехмед II освобождава по-малкия брат на Влад Цепеш и го поставя начело на значителни турски военни сили, за да завземе трона. [[Раду III Красивия|Раду]] успява да прогони брат си чак до замъка Поенари, на река Арджеш.
 
Според легендата, именно тогава съпругата на Влад се самоубива, скачайки от висока скала, за да избегне турския плен (сцена, разработена от [[Франсис Форд Копола]] във филма ''„[[Дракула (филм, 1992)|Дракула]]“''). Влад успява да се измъкне от обсадата, използвайки таен проход и достига до Трансилвания, където се среща с краля на [[Унгария]], [[Матияш Корвин]]. Корвин обаче не вярва на Влад Цепеш и вместо да му помогне, го хвърля в тъмница в столицата на Унгария [[ВишеградБуда (Унгарияград)|Вишеград]]. През следващите 13 години между 1462 и 1475 г. липсват исторически сведения за съдбата на Цепеш, но това е именно периодът, в който той е затворник в Унгария.<ref>Treptow, Kurt W. (2000). Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, р.147. The Center of Romanian Studies. ISBN 978-973-98392-2-8.</ref>
 
Влад е признат за трети път за владетел на Влашко през [[1475]] г., но се радва на властта за много кратко време. Загива в края на декември [[1476]] г. в битка с [[Басараб III Стария]]. Според Леонардо Бота, посланик на Милано в Османската империя, тялото му е нарязано на парчета.<ref>Treptow, Kurt W. (2000). Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, р.166. The Center of Romanian Studies. ISBN 978-973-98392-2-8.</ref> Главата на Цепеш е изпратена на султана, който я набива на кол като доказателство за триумфа си над Влад – „Набивача на кол“.<ref>Andreescu, Ștefan (1991). "Military actions of Vlad Țepeș in South-Eastern Europe in 1476", р.147, 151. In Treptow, Kurt W. Dracula: Essays on the Life and Times of Vlad Țepeș. East European Monographs, Distributed by Columbia University Press. pp. 135–151. ISBN 978-0-88033-220-0</ref>
1825

редакции