|
ж
{{Обработка|форматиране}}
'''Членство на България в НАТО''' се поставя за първи път като политически въпрос на [[23 юни]] [[1990]] г., когато [[Соломон Паси]] - председател на [[Атлантически клуб|Атлантическия клуб]] внася в парламента предложение за присъединяване към Северноатлантическия договор.
След по-малко от месец – на [[13 юли]] [[1990]] г., с Декларация на Министерството на външните работи Република [[България]] приема поканата за установяване на редовни дипломатически връзки с [[НАТО]], отправена в Лондонската декларация на държавните и правителствени ръководители на Алианса от [[6 юли]] [[1990]] г.
През [[август]] 1990 г. [[посланик]]ът на Република България в Кралство [[Белгия]] г-жа [[Леа Коен]] получава правомощия да поддържа дипломатическите връзки с НАТО. На 15 ноември 1990 г. се състои първото посещение на български външен министър (Любен Гоцев) в Главната квартира на НАТО.
На [[4 април]] [[1991]] г. в България се основава Атлантическият клуб. Това е първата неправителствена атлантическа асоциация в страна, която не членува в НАТО. От октомври [[1992]] г. Атлантическият клуб е асоцииран с Асоциацията на Атлантическия договор, първоначално като наблюдател, а след това с пълноправен статут.
На [[30 април]] 1991 г. става първото посещение на български министър-председател ([[Димитър Попов]]) в Главната квартира на НАТО. През същата година (12-[[14 юни]] 1991 г.) се състои и първото посещение в България на Генерален секретар на НАТО - [[Манфред Вьорнер]]. На [[14 ноември]] 1991 г. е първото посещение на президент на Република България (д-р [[Желю Желев]]) в НАТО за участие в среща със Северноатлантическия съвет.
На [[14 февруари]] [[1994]] г. българският президент Желю Желев подписва Рамковия документ, с който България се присъединява към програмата “[[Партньорство за мир]]”. Две седмици по-късно ([[28 ноември]] [[1994]] г.) заместник-министърът на външните работи [[Тодор Чуров]] участва в заседание на Съвета на НАТО с България, на което обявява, че България приема първата Индивидуална програма за партньорство между България и НАТО.
На [[16 октомври]] [[1995]] г. България се присъединява към Споразумението между страните-членки на НАТО и страните-участнички в “Партньорство за мир” относно статута на техните въоръжени сили, което регулира правния статут на силите, участващи в дейности по партньорството на чужда територия.
На [[2 февруари]] [[1996]] г. България пристъпва към засилен индивидуален диалог с НАТО. На [[10 април]] [[1996]] г. България представя в НАТО Документ за обсъждане (Discussion Paper) в рамките на Засиления диалог на НАТО със заинтересувани страни-партньори по въпроси на членството. През периода май 1996 г. - април 1997 г. са осъществени пет кръга от индивидуални разговори между България и НАТО в рамките на Засиления диалог по въпроси на членството.
На [[29 януари]] [[1997]] г. посещение в Главната квартира на НАТО в Брюксел прави новоизбрания президент на Република България [[Петър Стоянов]], който изразява пред Северноатлантическия съвет категоричната позиция за пълноправно членство на страната в Северноатлантическия съюз, получила широка обществена подкрепа на президентските избори. На [[17 март]] 1997 г. Правителството приема Национална програма за подготовка и присъединяване на България към Северноатлантическия съюз. Министерския съвет приема постановление, с което се създава правителствен механизъм за координация на усилията за подготовка и присъединяване към НАТО - Междуведомствен комитет за интегриране в НАТО. Комитетът се ръководи от министъра на външните работи и министъра на отбраната и включва началника на Генералния щаб на Българската армия и заместник-министри от всички заинтересувани министерства.
На [[8 май]] 1997 г. Народното събрание приема Декларация за национално съгласие, която определя присъединяването на България към НАТО като основен национален приоритет. В края на годината ([[4 декември]] 1997 г.) Правителството приема Решение за откриване на Постоянна дипломатическа мисия на България към НАТО и Западноевропейския съюз в Брюксел. Първият ръководител на мисията връчва акредитивните си писма на [[18 март]] [[1998]] г.
На [[23 октомври]] 1998 г. Народното събрание приема Декларация по [[Косово]], с която се изразява одобрение за действията на правителството в подкрепа на усилията на НАТО в Косово, както и за задълбочаването на сътрудничеството със Съюза в рамките на перспективата за членство. На [[25 март]] [[1999]] г. Народното събрание приема нова Декларация - относно изострянето на кризата в Косово, с която се подчертава, че потвърждава стратегическия избор на България за пълноправно членство в НАТО, посочва се, че страната няма да участва пряко или косвено във военни действия в Съюзна република Югославия и се изразява солидарност с евроатлантическата общност.
На [[24 април]] 1999 г. българска делегация, ръководена от Президента на Република България Петър Стоянов, участва в Срещата на НАТО на най-високо равнище във Вашингтон. На България и останалите страни-кандидати е предложен План на действие за членство в НАТО (Membership Action Plan) и е обявена Инициативата на НАТО за Югоизточна Европа (South East Europe Initiative).
На [[28 април]] 1999 г. България и НАТО сключват споразумение за транзитно преминаване през въздушното пространство на страната на въздухоплавателни средства на НАТО в рамките на операция "Съюзна сила", която се състои в нанасяне на въздушни удари срещу Съюзна република [[Югославия]] с цел прекратяване действията на сръбските въоръжени сили срещу етническите албанци, живеещи в областта Косово от Република [[Сърбия]]. Няколко месеца по-късно – на [[21 юни]] 1999 г. България и НАТО сключват Споразумение за транзитно преминаване през територията на България в рамките на операция "Joint Guardian", чиято цел е осигуряване сигурността на албанското население в Косово и поддържане на етническия мир в областта след приключването на операция "Съюзна сила".
През [[май]] [[2000]] г. България се включва в създаването на Вилнюската група като процес на политическа солидарност и сътрудничество между страните-кандидатки за членство в НАТО.
През [[октомври]] 2000 г. България е домакин на работна среща на министрите на отбраната на страните-кандидатки, в която участва и генералният секретар на НАТО лорд [[Робъртсън]], а през [[октомври]] [[2001]] г. [[София]] е домакин на срещата на [[президент]]ите на тези страни.
В рамките на международната конференция "НАТО - следващите 50 години. Сътрудничество за стабилност и сигурност в Югоизточна Европа", която се провежда на [[18 април]] [[2002]] г. в [[Атина]], министрите на отбраната на [[България]], [[Гърция]], [[Румъния]] и [[Турция]] правят съвместно изявление относно единната позиция на четирите държави, че чрез приемането на България и Румъния в НАТО ще бъде реализирана историческата възможност за укрепване на Южния фланг на Алианса, географски баланс и укрепване на евроатлантическата сигурност и стабилност.
На заседанието на Северноатлантическия съвет на равнище държавни и правителствени ръководители в [[Прага]] на [[21 ноември]] [[2002]] г. е взето решение България, заедно с други 6 страни-кандидатки ([[Естония]], [[Латвия]], [[Литва]], [[Румъния]], [[Словакия]] и [[Словения]]), да бъде поканена да започне разговори за присъединяване към Северноатлантическия съюз.
Разговорите с България са осъществени в два кръга, съответно на [[10 януари]] и [[10 февруари]] [[2003]] г. Ръководител на българската делегация е заместник-министърът на външните работи [[Любомир Иванов]], на делегацията на НАТО - помощник-генералният секретар по политически въпроси посланик [[Гюнтер Алтенбург]]. Първият кръг е посветен на политически, икономически и отбранителни/военни въпроси, а вторият - на ресурсни/бюджетни въпроси, правни въпроси и въпроси, свързани със сигурността и защитата на информацията.
На [[18 юни]] [[2003]] г. Съветът на НАТО констатира, че България и останалите 6 поканени страни са постигнали критериите за сигурност и защита на класифицирана информация на НАТО, и взема решение за отварянето на почти всички комитети и други работни органи на НАТО за участие на 7-те страни със статут на наблюдатели. Изключение правят заседанията по линия на Съвета НАТО-[[Русия]] (поради отсъствие на съгласие от страна на Русия), съвместните заседания във формат НАТО-[[Европейски съюз|ЕС]] (по процедурни трудности) и заседания на органи, формиращи ядрената политика и стратегия на НАТО (поради необходимостта участващите в тези заседания държави да бъдат страни по съответни споразумения, което е възможно единствено след присъединяване към [[Вашингтон]]ския договор).
На [[26 март]] [[2003]] г. , на извънредно заседание на Северноатлантическия съвет в Брюксел постоянните представители на деветнадесетте страни-членки на НАТО подписват Протоколите към Северноатлантическия договор за присъединяване на България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения, в присъствието на министър Соломон Паси и външните министри на другите поканени страни.
На [[29 май]] 2003 г. Народното събрание приема решение за участие на България в Многонационалните съвместни оперативни сили в [[Ирак]]. През август с.г. български пехотен батальон от 480 военнослужещи се разполага в [[Кербала]], Ирак, в рамките на полската зона на командване.
На [[18 март]] [[2004]] г. Народното събрание на Република България ратифицира Северноатлантическия договор, подписан за първи път от страните основатели на пакта на [[4 април]] [[1949]] г. във [[Вашингтон]], а на [[29 март]] 2004 г. документите по присъединяването към Северноатлантическия договор на седемте нови страни (България, Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Румъния) са депозирани във Вашингтон.
България е приета в НАТО на [[29 март]] [[2004]] г.
===Източници===
[http://focus-news.net Агенция Фокус от 2 февруари и 17 февруари 2006 г.]
[[Категория:История на България (след 1989)]]
Северноатлантическият договор, подписан на 4 април 1949 г. във Вашингтон, създаде съюз на десет европейски и две североамерикански независими държави, поели задължение за взаимна отбрана. Между 1952 г. и 1982 г. още четири европейски страни се присъединиха към Съюза, с което общият им брой стана 16. След приемането на Полша, Унгария и Чехия на 12 март 1999 г. членовете станаха 19.
Членовете на НАТО са Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Исландия, Испания, Италия, Канада, Люксембург, Норвегия, Полша, Португалия, Съединените щати, Турция, Унгария, Франция, Холандия и Чешката република. Сам по себе си Северноатлантическият договор представлява един съвсем прост документ, който съответства на духа на Устава на ООН, като легитимността му също се основава на този Устав. Според договора държавите-членки се задължават да поддържат и развиват индивидуалните и колективните си отбранителни способности, което създава основа за колективно планиране на отбраната. Правото на колективна отбрана, заложено в Устава на ООН, е залегнало в член 5 на договора - въоръжено нападение срещу един или повече членове на НАТО ще се смята за нападение срещу всичките членове на Съюза.
Приемането на нови членове на Съюза се урежда в Член 10 от договора, който постановява, че други европейски държави, които подкрепят принципите на договора и допринасят за сигурността в евроатлантическата зона, могат да бъдат поканени да се присъединят. След неотдавнашното присъединяване на Полша, Унгария и Чехия лидерите на Съюза отбелязаха, че вратата остава отворена и за други страни.
На 14 февруари 1994 г. България подписва Рамковия документ и се присъединява към програмата на НАТО “Партньорство за мир”. През март 1997 г. правителството приема Национална програма за подготовка и присъединяване на България към Северноатлантическия съюз и постановление на Министерския съвет, с което се създава правителствен механизъм за координация на усилията за подготовка и присъединяване към НАТО - Междуведомствен комитет за интегриране в НАТО. Комитетът се ръководи от министъра на външните работи и министъра на отбраната и включва началника на ГЩ на БА и заместник-министри от всички заинтересувани министерства.
България получава покана за членство в НАТО на 22 ноември 2002 г.
На 29 март 2004 г. България и още шест страни ( Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения) стават пълноправни членове на Алианса.
| 