Богдан Думков: Разлика между версии

Роден е на 6 август 1912 г. в серското село [[Горно Броди]], тогава в Османската империя. Баща му е деец на [[ВМОРО]], съратник на [[Димо Хаджидимов]]. През 1926 г. завършва основно образование, а след това до 1931 г. учи в [[София]] в механо-техническа гимназия. Става член на [[Работнически младежки съюз|Работническия младежки съюз]] в 1929 г. и на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] в 1931 г. Член е и на [[ВМРО (обединена)]]. От 1933 г. е стажант-техник в жп работилница в София. На 14 юни 1934 г. е арестуван в печатницата на РМС и осъден на 5 години затвор. Прекарва ги в Старозагорския и Сливенския затвор, където е член на ръководството на комунистическата партия. Освободен е през 1937 г. и изкарва наборната си служба в [[трудови войски]] в Тухларната фабрика. Уволнява се през 1940 г. и започва работа в дъскорезница в [[Якоруда]]. Там вдига стачка и отново е арестуван, но по-късно освободен. Живее известно време нелегално. По време на Втората световна война е техник във фабрика „Виктория“, а впоследствие в минни проучвания. През февруари 1944 г. е мобилизиран в Бронираната бригада, откъдето изнася оръжие за партизаните. След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 г. става част от Военния отдел на Областния комитет на БКП в София. Изкарва четири семестъра в [[Стопански факултет (Софийски университет)|Стопанския факултет]] на [[Софийски университет|Софийския университет]] и завършва [[Академия на Федералната служба за сигурност на Русия|Висшата школа]] на [[Министерство за държавна сигурност на СССР|Министерството за държавна сигурност]] в Москва.<ref>[http://politburo.archives.bg/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1950-1959/3564---320--14--1954-- Протокол № 320 от 14 септември 1954, с. 65]</ref>. През октомври 1944 г. става част от Разузнавателния отдел на Министерството на войната. От 31 октомври 1945 г. е инспектор в Държавна сигурност. Между 1948 и 1950 г. е окръжен началник на Държавна сигурност в София. От 1950 до 1952 г. е ръководител на отдел I в Дирекция на [[Държавна сигурност]] (политическо контраразузнаване), а от 1952 до 1963 на Трето управление (бъдещото Шесто управление на ДС) на Държавна сигурност (преименувания отдел I). От 14 септември 1954 г. е генерал-майор. В периода 1963 – 1965 г. е ръководител на Второ управление на Държавна сигурност. Умира през 2004 г.<ref>Иванов,{{cite Д.book | title = Кратка история на Държавна сигурност 1907  – 2013, Изд.| Сиела,last = Иванов | first = Димитър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2013, с| edition = | publisher = Ciela | location = София | isbn = 978-954-28-1363-7. | doi = | pages = 183 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Награждаван е с орден „9 септември 1944 г.“ – 3 степен, „9 септември 1944 г.“ – 2 степен с мечове, медал „За боева заслуга“ и други.