Мария (съпруга на Иван Владислав): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: Форматиране на ISBN
Редакция без резюме
Ред 31:
}}
'''Мария''' е последната българска царица на [[Първото българско царство]], съпруга на [[цар]] [[Иван Владислав]].
 
== Произход ==
Не са запазени първоизточници, които безспорно да удостоверят родословието на Мария, но са изказани различни хипотези относно нейното потекло.
Според френския историк и генеалог [[Кристиан Сетипани]] е възможно тя да е дъщеря на цар [[Борис II]] от негова връзка с ромейска благородничка по време на неговото пленничество във Византия.<ref>[Settipani, Christian, Continuité des élites à Byzance durant les siècles obscurs. Les princes caucasiens et l'Empire du VIe au IXe siècle, Paris: De Boccard, 2006, pp.282-283]</ref> В подкрепа на тази своя теза Сетипани посочва и твърдението на Паисий Хилендарски, че „Мария е гъркиня, дъщеря на магистър“, а е известно, че Борис II след свалянето му от власт от император [[Йоан I Цимиски]] получава титлата магистър. Въпреки това Сетипани признава, че позоваването на този късен източник е доста несигурно.<ref>[Settipani, Christian, Continuité des élites à Byzance durant les siècles obscurs. Les princes caucasiens et l'Empire du VIe au IXe siècle, Paris: De Boccard, 2006, p.282]</ref> Независимо от всичко престижните титли, която Мария и децата й получават след капитулацията пред [[Василий II]] през 1018 г., именитите бракове, които потомците й сключват и като цяло привилегиите, с които са облагодетелствани, според Сетипани говорят в полза на нейното много високо положение като вероятна дъщеря на цар Борис II и следователно чрез него внучка на [[Ирина Лакапина]].
 
Според някои спорни унгарски източници Мария е дъщеря на бохемския княз [[Болеслав I Страшни|Болеслав I]] от династията на [[Пршемисловци]]те.
 
== Биография ==
Според някои спорни унгарски източници Мария е дъщеря на бохемския княз [[Болеслав I Страшни|Болеслав I]] от династията на [[Пршемисловци]]те. Предполага се, че Мария се е омъжилаомъжена за Иван Владислав през `90-те години на X век. Двамата имат 11 деца – шест дъщери и петима синове, имената на следните от които са известни:
* [[Пресиян II]]
* [[Алусиан]]
Line 43 ⟶ 49:
Унгарски източници съобщават и за още един син, [[Никола Български|Никола]], починал през 1011 г. и баща на унгарската принцеса [[Каталина Българска|Каталина]].
 
През 1018 г., когато Иван Владислав загива, Мария оглавява болярската фракция, желаеща капитулацията пред [[Василий II Българоубиец]]. След като пристига в [[Охрид]], Василий получава от царицата короните на българските владетели и царската хазна. В замяна царица Мария получава титлата ''патрикия'' ''зости'' (първа придворна дама) и тя и семейството ѝ са приети в редовете на византийската аристокрация. Важно е да се отбележи, че (тази висока титла е една-единствена за цялата империя, аи къмпо-рано около 1005 г. същата е била дадена на Самуиловата дъщеря [[Мирослава Българска|Мирослава]], женатасъпруга на Ашот Таронит, което подсказва, че някъде между 1005 г. икъм 1018 г. титлата вече е била овакантена). Действията на царица Мария не са посрещнати с одобрение от живите потомци на цар Самуил. Така например в хрониката на Йоан Скилица се разказва, че скоро след превземането на Охрид и Преспа, Василий II отишъл в [[Костур (град)|Костур]], a ''„там били доведени при него двете дъщери на Самуил, които щом видели Мария, жената на Йоан, застанала до императора, нахвърлили се върхивърху нея, едва ли не за да я убият. Но императорът успокоил гнева им, като обещал и на тях да даде почести и големи богатсвабогатства<ref>Йоан Скилица. Хронография – Цит. по:'''Тъпкова-Заимова''', с. 75</ref>.“''
 
През 1029 г. тяМария и най-големият ѝ син Пресиян/Персиян II организират дворцов заговор, целящ да свали тогавашния император [[Роман III Аргир]]. Заговорът е неуспешен, Пресиян/Персиян II е ослепен, а Мария е заточена в манастира „Мантинея“ в тема Вукеларион ([[Мала Азия]])<ref>[https://chitanka.info/text/30003/33#ref_3-5 Божилов, 1999]</ref>.
 
== Потомство ==