[[Файл:Arab-Byzantine frontier zone.svg|мини|246п|Карта на византийско-мюсюлманската гранична зона]]
'''Акритите''' ({{lang|el|ἀκρίται}}) са нередовни [[Въоръжени сили|военни части]], охраняващи през IX-XI век източната граница на [[Източна РимскаВизантийска империя|Източната РимскаВизантийската империя]] с мюсюлманските държави в [[Близък Изток|Близкия Изток]].
Съставени са главно от [[лека пехота]], набирана сред [[арменци]]те и други жители на тазитези областобласти, коятокоито имаимат етнически смесено население. Акрити съставляват и основната маса от сектата на [[Павликянство|павликяните]].<ref name="радева">{{cite book | last = Радева | first = Донка | year = 2015 | title = Павликяни и павликянство в Българските земи. Архетип и повторения VII-XVII век | publisher = Парадигма | location = София | isbn = 978-954-326-241-0 | pages = 110-111}}</ref> Подвизите на акритите са основа на [[Епос|епическия]] цикъл [[Акритски песни]], най-известна сред които е „[[Дигенис Акрит]]“, определяна като византийски [[национален епос]].<ref>[https://www.britannica.com/topic/Digenis-Akritas-Byzantine-epic-hero www.britannica.com]</ref>
