Народна република България: Разлика между версии

{{основна|История на Народна република България}}

 

След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 г. [[Царство България]] е окупирано <ref>[http://decommunization.org/Communism/Bulgaria/1944-47.htm?storyid=131371&srcpos=8 Хронология 1944 – 1947]: ''9 септември 1944. В условията на започнала съветска окупация....Съветските войски завземат Шумен, Разград и Бургас.''</ref><ref>[http://www.kas.de/wf/doc/kas_32912-1522-11-30.pdf?140131111603 Окупацията на България от Съветската армия и изграждането на комунистическата диктатура]</ref><ref>Веселин Ангелов, „Третата национална катастрофа“ – съветската окупация в България 1944 – 1947 г., изд. „Анико“, С., 2005 г. ISBN 9549070077</ref> от [[Червена армия|Червената армия]], чието присъствие тук е решаващ фактор не само за завземането на властта, но и за задържането ѝ. <ref>Знеполски Ивайло. Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория, Институт за изследване на близкото минало, Издателство Ciela, София 2008, с. 60 ISBN 978-954-28-0236-5</ref> За този период на заседания на Политбюро на ЦК на БРП (к) се разглеждат въпросите за международното и вътрешното положение, което Добри Терпешев характеризира с това, ''„...че сега не може да се предизвика криза; но утре, когато войската на СССР си отидат, тогава противниците възнамеряват да минат в настъпление“''<ref>[http://politburo.archives.bg/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1944-1949/750---37----62--8--1945-- Решение №37 и Протокол №62 от заседание на ЦК на БРП (к) от 8 юни 1945 г. с взети решения във връзка с международното и вътрешно положение на страната, с. 11] </ref> Това се потвърждава и от записките на Георги Димитров в своя „Дневник“ ''"...че ние далеч не сме така силни, ...то голяма роля за това трябва да се отнесе за сметка на присъствието на Червената армия в страната. Иначе ние бихме имали гражданска война."'' <ref>Знеполски Ивайло. Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория, Институт за изследване на близкото минало, Издателство Ciela, София 2008, с. 60, ISBN 978-954-28-0236-5, даденият цитат е взет от Георги Димитров, Дневник ...., с.452</ref> На власт идва правителството на [[Правителство на Кимон Георгиев 2|Отечествения фронт]], ръководено от [[Кимон Георгиев]]. То обявява война на Германия на 10 септември и подписва примирие на 28 октомври с антихитлеристката коалиция, водена от [[Съветския съюз]], [[САЩ]] и [[Великобритания]]. През 1946 г. министър-председател става [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]] (БРП (к)).