Сирия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 77.85.186.209 (б.), към версия на GVF
Етикет: Отмяна
Ред 1:
{{Държава
'''Сирия''' ({{lang|ar|سوريا}}‎) е държава в [[Близкия изток]], граничеща с [[Ливан]] на запад, [[Израел]] на югозапад, [[Йордания]] на юг, [[Ирак]] на изток и [[Турция]] на север. Тя получава своята независимост от [[Френски мандат в Сирия и Ливан|Френския мандат за Сирия]] през 1946 г., но историята ѝ започва още през [[4 хилядолетие пр.н.е.|четвъртото хилядолетие пр.н.е]]. Нейната столица, град [[Дамаск]], е била седалището на [[Умаяди|Умаядската империя]] и провинциалната столица на [[Мамелюци|Мамелюкската империя]]. Исторически, Сирия често е включвала земите на [[Ливан]], историческа [[Палестина]] и части от [[Йордания]]. Този регион се е наричал Велика Сирия или с арабското наименование Билад ал-Шам ({{lang|ar|بلاد الشا}}). След [[Шестдневна война|Шестдевната война]] през [[1967]] г., Израел окупира [[Голански възвишения|Голанските възвишения]] на югозапад от страната. Съществува и диспут с [[Турция]] за притежанието на провинция [[Хатай]].
 
Сирия има население от 22 000 000 души. Повечето от тях са [[сунити]], също и 16% други мюсюлмански групи като [[алауити]], [[шиити]] и [[друзи]], както и 10% процента [[християни]]. От 1963 г. страната се управлява от партията [[Баас]]. Сегашният президент на Сирия е [[Башар ал-Асад]], син на [[Хафез ал-Асад]], който управлява от 1970 до смъртта си през 2000 г.
 
== Наименование ==
{{раздел-мъниче}}
 
Името „Сирия“ произлиза от старогръцкото наименование на сирийците ''Σύριοι'' или ''Σύροι'', което древните гърци използват и за [[Асирия|асирийците]].{{hrf|Herodotus|2013}}{{hrf|Joseph|2008}}
 
== История ==
{{основна|История на Сирия}}
 
=== Древност ===
Първите данни за региона на Сирия се съдържат в египетски анали от [[4 хилядолетие пр.н.е.]], описващи експедиции до Аманските и Ливанските планини за добив на [[кедър]], [[бор]] и [[кипарис]]. През [[3 хилядолетие пр.н.е.]] в региона пристигат и експедиции от [[Шумер]], най-вече в търсене на кедър от Аман и злато и сребро от [[Киликия]]. Шумерите и египтяните най-вероятно са търгували със сирийския град [[Библос]], откъдето са можели да набавят дървен материал и, в случая на Египет, [[смола]] за мумифициране. С времето се развива огромна търговска мрежа, обхващаща [[Египет]], [[Анадола]], [[Месопотамия]] и [[Егейско море]]. Мрежата вероятно е била под силното влияние на древна сирийска империя, базирана около град Ебла край днешен Халеб. Към [[23 век пр.н.е.]] империята вече е равен съперник на [[Акад]]. Двете държави водят борби, които в крайна сметка завършват с поражение за Ебла преди 2250 година, когато градът е опожарен от акадския цар [[Нарам-Син]].{{Държава
| кратко-име = Сирия
| официално-име = {{lang|ar|الجمهوريّة العربيّة السّوريّة}}
Line 48 ⟶ 35:
| телефонен-код = +963
| забележки =
}}
}}В приблизително същия век от Северна Арабия тече миграция на [[амореи]] и [[ханаанци]] към Сирия. Първите са били под влиянието на Месопотамия, а последните се заселват по бреговете и попадат под египетско влияние. Започват да се обособяват [[финикийци]]те, наследници на ханаанците и околните народи по сирийските брегове. Финикийците се превръщат в най-големите търговци на древния свят. През [[2 хилядолетие пр.н.е.]] финикийците правят едно от най-значителните изобретения в историята – [[азбука]]та. [[Арамейци]]те приемат 30-буквената финикийска азбука, през [[14 век пр.н.е.]] започват да я използват и гърците, които обаче добавят гласни букви (отсъстващи в семитската писменост). Ограничените територии принуждават финикийците да откриват колонии из цяла [[Северна Африка]], най-известната от които е [[Картаген]]. В хода на своите пътешествия те откриват [[Атлантическия океан]].
'''Сирия''' ({{lang|ar|سوريا}}‎) е държава в [[Близкия изток]], граничеща с [[Ливан]] на запад, [[Израел]] на югозапад, [[Йордания]] на юг, [[Ирак]] на изток и [[Турция]] на север. Тя получава своята независимост от [[Френски мандат в Сирия и Ливан|Френския мандат за Сирия]] през 1946 г., но историята ѝ започва още през [[4 хилядолетие пр.н.е.|четвъртото хилядолетие пр.н.е]]. Нейната столица, град [[Дамаск]], е била седалището на [[Умаяди|Умаядската империя]] и провинциалната столица на [[Мамелюци|Мамелюкската империя]]. Исторически, Сирия често е включвала земите на [[Ливан]], историческа [[Палестина]] и части от [[Йордания]]. Този регион се е наричал Велика Сирия или с арабското наименование Билад ал-Шам ({{lang|ar|بلاد الشا}}). След [[Шестдневна война|Шестдевната война]] през [[1967]] г., Израел окупира [[Голански възвишения|Голанските възвишения]] на югозапад от страната. Съществува и диспут с [[Турция]] за притежанието на провинция [[Хатай]].
 
Сирия има население от 22 000 000 души. Повечето от тях са [[сунити]], също и 16% други мюсюлмански групи като [[алауити]], [[шиити]] и [[друзи]], както и 10% процента [[християни]]. От 1963 г. страната се управлява от партията [[Баас]]. Сегашният президент на Сирия е [[Башар ал-Асад]], син на [[Хафез ал-Асад]], който управлява от 1970 до смъртта си през 2000 г.
 
== Наименование ==
{{раздел-мъниче}}
 
Името „Сирия“ произлиза от старогръцкото наименование на сирийците ''Σύριοι'' или ''Σύροι'', което древните гърци използват и за [[Асирия|асирийците]].{{hrf|Herodotus|2013}}{{hrf|Joseph|2008}}
 
== История ==
{{основна|История на Сирия}}
 
=== Древност ===
Първите данни за региона на Сирия се съдържат в египетски анали от [[4 хилядолетие пр.н.е.]], описващи експедиции до Аманските и Ливанските планини за добив на [[кедър]], [[бор]] и [[кипарис]]. През [[3 хилядолетие пр.н.е.]] в региона пристигат и експедиции от [[Шумер]], най-вече в търсене на кедър от Аман и злато и сребро от [[Киликия]]. Шумерите и египтяните най-вероятно са търгували със сирийския град [[Библос]], откъдето са можели да набавят дървен материал и, в случая на Египет, [[смола]] за мумифициране. С времето се развива огромна търговска мрежа, обхващаща [[Египет]], [[Анадола]], [[Месопотамия]] и [[Егейско море]]. Мрежата вероятно е била под силното влияние на древна сирийска империя, базирана около град Ебла край днешен Халеб. Към [[23 век пр.н.е.]] империята вече е равен съперник на [[Акад]]. Двете държави водят борби, които в крайна сметка завършват с поражение за Ебла преди 2250 година, когато градът е опожарен от акадския цар [[Нарам-Син]].{{Държава
 
}}В приблизително същия век от Северна Арабия тече миграция на [[амореи]] и [[ханаанци]] към Сирия. Първите са били под влиянието на Месопотамия, а последните се заселват по бреговете и попадат под египетско влияние. Започват да се обособяват [[финикийци]]те, наследници на ханаанците и околните народи по сирийските брегове. Финикийците се превръщат в най-големите търговци на древния свят. През [[2 хилядолетие пр.н.е.]] финикийците правят едно от най-значителните изобретения в историята – [[азбука]]та. [[Арамейци]]те приемат 30-буквената финикийска азбука, през [[14 век пр.н.е.]] започват да я използват и гърците, които обаче добавят гласни букви (отсъстващи в семитската писменост). Ограничените територии принуждават финикийците да откриват колонии из цяла [[Северна Африка]], най-известната от които е [[Картаген]]. В хода на своите пътешествия те откриват [[Атлантическия океан]].
 
Градовете-държави в Сирия поетапно падат под контрола на Асирия след [[10 век пр.н.е.]]. Вавилонският цар [[Навуходоносор I|Навуходоносор]] приключва походите и завладява всички сирийски градове-държави през [[8 век пр.н.е.]].Така вавилонците заемат мястото на асирийските завоеватели през следващия век, а на тяхно място през 6 век идват [[перси]]те. Под тяхно управление се поставя началото на сравнителна автономност за Сирия, която с прекъсвания ще продължи чак до независимостта ѝ през 20 век.