През май [[1345]] г. предводителят на [[селджукскиУмур турци|селджукските турцибег]], [[емир]]апредводител на [[Айдънселджуци]] –те от [[УмурАйдън бег(емирство)|бейлика Айдън]]<ref>Андреев (1999), p. 283</ref>, и съюзник на Кантакузин, пристига от [[Мала Азия]] на [[Балканския полуостров]] с намерението да потърси сметка на Момчил за претърпените в предишната година поражения. След голяма подготовка обединените войски на Умур и Кантакузин се отправят срещу Момчиловата държава. Силите са категорично в тяхна полза на съюзниците – само турците са 20 000, срещу тях Момчил може да противопостави своята армия от 5000 конници.<ref>Андреев (1999), pp. 285 – 286</ref> При това положение родопския воевода се опитва да преговаря като предлага да приеме върховенството на Кантакузин, срещано обачесреща категоричен отказ. При създалото се положение Момчил разчита на яката крепост Перитор (Боруград), недалеч от Бяло море и от столицата му Царево (Ксанти). Населението на Перитор обаче извършва предателство в последния момент и когато Момчил пристига с армията си пред стените на града, той не его допуснатдопуска вътре. ПриетиПриета сае само съпругата му, ескортирана от братовчед му Райко с 50 войника. Периторци обявяват, че градът ще бъде награда за победителя в битката.Припред товастените положениена града. Момчил решава да приеме битката с превъзхождащия го врагпод4 стените на града. Приемането на открит бой срещу 4 – 5 пъти превъзхождащ го противник, е тежка стратегическа грешка за Момчил. В този момент неговата храброст го подвежда и тойкато се отказва от донеслата му успех тактикапредишната отгодина предшишната годинатактика на маневриране и изненадващи нападения срещу разединени сили на противника. Няма обяснение за това негово решение. Ако би се отказал от сражение в равнината, където обединените сили на турците и византийците могат свободно дакоето се развърнатоказва итежка стоварятстратегическа своятагрешка. съкрушителнаС силанеразумна върху малката му елитна войска, и би направил нужното да ги привлече в преследване към теснините на неговите родопски планини, изходът за нашественика при една засада и сражения там най-вероятно би бил катастрофален, но, надявайки се неизвестно на какво,храброст той избира друго, плащайки вероятно дан на неразумната си храброст. Развръщаразгръща отряда си пред стените на крепостта, защитавайки се от обход и удар в гръб с нея, и очаква нападението на противника.
