Хадис: Разлика между версии

Първоначално хадитите са били устни предания за действията и обичаите на [[Мохамед]]. Започвайки с Първата фитна (гражданска война) през VII век, тези, които чували хадитите, започнали да се съмняват в достоверността им, които били от вида ''А ми каза, че Б чул Мохамед да казва''... Това довело до записването на хадитите, изследвайки техните източници (''санад''), предимно при управлението на [[Омар II]] (внук на Омар – вторият халиф) през VIII век.

 

 

Историците твърдят, че [[Осман (халиф)|Осман]] (третият халиф след Мохамед и приживе негов секретар) подтикнал мюсюлманите да запишат [[Коран]]а и хадисите в [[писмена форма]]. Не след дълго работата на Осман била прекъсната от обидени войници, които го убили през [[656]] година. Мюсюлманската общност ([[умма]]) тогава се оказала в гражданска война, наричана ''[[фитна]]''. След като четвъртият халиф [[Али ибн Аби Талиб]] бил убит през [[661]]година, династията на [[Омеяди]]те се утвърждава начело на гражданската и духовната власт. Управлението на Омеядите е прекъснато през [[750]] г., когато династията на [[Абасиди]]те завзема властта и я държи до [[1258]] година. Историците твърдят, че събирането и отсяването на хадисите продължило по време на първата фитна и при управлението на Омеядите. Тази дейност обаче била предимно устно предаване от възрастни мюсюлмани на по-късни събирачи на хадиси и един вид се формирали учители и ученици. Ако някой от тези ранни събирачи на хадиси ги е записал на хартия, то те не са оцелели. Хадисите и историите, с които разполагаме днес, са били записани когато Абасидите са дошли на власт, повече от сто години след смъртта на Мохамед.