Георгий Чичерин: Разлика между версии

Една от основните задачи на Чичерин е [[Съветският съюз]] да бъде признат и да се стабилизира положението му в света. Въпреки краткотрайните им успехи в [[Унгария]] и [[Бавария]], комунистическите революции извън съветските граници не сполучват. От друга страна, след победата над [[белогвардейци]]те и след края на интервенцията на [[Антанта]]та болшевишкият режим здраво се установява в Русия. “Съвместното съществуване” става реалност и двете страни търсят подходящ [[modus vivendi]]. Все още Съветският съюз поддържа [[Трети комунистически интернационал|Третия комунистически интернационал]], наричан [[Коминтерн]], основан през 1919 г. с председател [[Зиновиев]] и отказва да плати царските дългове или да компенсира чужденците за конфискуваната им собственост, като на свой ред предявява искания за огромни репарации за интервенцията на Антантата. Особено Коминтернът, състоящ се от комунистически партии от цял свят, посветили се на подривна дейност и революцяреволюция и явно ръководени от Съветския съюз в съответствие със съветските интереси, представлява постоянна пречка за нормалните дипломатически отношения. Повечето страни гледат на Съветския съюз с неприкрита враждебност и подозрение.

Съветският съюз успява да се измъкне от изолацията през пролетта на 1922. Тогава съветска делегация за пръв път взима участие в една международна конференция, проведена в [[Генуа]]. Макар че на конференцията не са постигнати важни резултати, тъй като по гореспоменатите въпроси за дълговете и репарациите се стига до задънена улица, съветските представители използват случая, за да постигнат споразумение с [[Германия]]. [[Договор от Рапало|Договорът от Рапало]] от [[16 април]] [[1922]], допълнен по-късно от търговската спогодба от търговска спогодба, установява икономическо сътрудничество между Съветския съюз и Германия и дори поставя началото на политическите и военните връзки. Договорът е в сила до идването на [[Хитлер]] на власт. Докато договорът от Рапало предизвиква учудване и възмущение в много среди, причината за сключването му е много ясна и както при повечето или антипатия на подписалите го страни: и Съветска Русия, и Германия са отхвърлени от света след Версайския договор и те естествено си подават ръка, което е изгодно и за двете страни.

Мъчителното и дори парадоксалното развитие на съветската външна политика става ясно от случая с Китай. Там Сталин решава да поддържа [[Гоминдана]], националното движение на [[Сун Ятсен]] и на неговия приемник [[Чан Кайшъ]], като изпраща стотици военни специалисти да помогнат на националистите и насочва китайските комунисти към тактиката на “обединения фронт”. За известно време комунистическото проникване в Китай е успешно и съветската позиция и престиж там са ценени високо. Но през 1927, когато Чан Кайшъ се чувства уверен в победата си в борбата за контрол над страната, той застава срещу комунистите, като ги избива масово в [[Шанхай]] и изгонва съветските съветници. Когато по заповед от Москва китайските комунисти си отмъщават, вдигайки се на бунт в [[Гуанджоу|Кантон]], те са смазани жестоко. Макар и победен в Китай, Съветският съюз успява да установи контрол на Външна Монголия след няколко опита с променлив успех. Освен това в средата на 20-те години Съветският съюз сключва полезни договори за неултралитетнеутралитет и приятелство с [[Турция]], [[Иран]] и [[Афганистан]]. Трябва да добавим, че болшевишкият режим се отказва от концесиите и специалните права, получени от царското правителство в такива азиатски страни като Китай и Иран, но си запазва Китайската източна железница, като я отвоюва от Китай през [[1929]] година.