|
Дейци на БРП, най-вече бивши партизани, са повсеместно назначени на влиятелния пост помощник-командир по време на участието на [[България във Втората световна война]] срещу [[Хитлеристка Германия]]. След приключването на процесите на Народния съд през април 1945 г. започва създаването на множество [[Лагери за принудителен труд в комунистическа България|лагери]] на територията на страната и ликвидирането на голям брой политически противници.
През 1945 г. правителството организира парламентарни избори. По мнението на опозицията и на западните съюзници те са силно манипулирани и тя ги бойкотира. Под натиска на [[САЩ]] и [[Великобритания]] чрез представителите им в [[Съюзна контролна комисия|Съюзната контролна комисия]] ОФ се съгласява да включи в правителството опозиционни водачи, но преговорите с тях се провалят. През март 1946 г. е създадено ново правителство на ОФ, начело с [[Кимон Георгиев]]. По време на тази изборна кампания за пръв път получават изборни права жените и военнослужещите. В парламента за пръв път са избрани 14 жени. През 1945 г. се провежда разширен пленум на БКП, където се установява партийния стаж и социалното положение на 94 от общо 120 членове на Областните комитети на БКП. По социално положение работници са 38 от членовете (включително индустриални и занаятчийски работници), 50 са интелигенция (50 са студенти и др., 13 са учители, 2 са инженери, 3 са счетоводители, 3 са адвокати, 1 лекар и 1 техник), 3 са дребни собственици (селски стопани), 3 са занаятчии.<ref>[http://politburo.archives.bg/bg/2013-04-24-11-09-24/1944-1949/2739---v------27-28---1--1945-- Протокол от VІІІ разширен пленум на ЦК на БРП/к/ от 27, 28 февруари и 1 март 1945 г., с. 5]</ref> По партиен стаж преобладават хората с 11 до 15 години – 38 души, следвани от тези 6 до 10 години – 21 души и 21 – 25 години – 16 души. От 16 до 20 години стаж имат 6 души, 1 до 5 години стаж имат 10 души и с най-много партиен стаж от 26 до 30 години са 3 души.<ref>[http://politburo.archives.bg/bg/2013-04-24-11-09-24/1944-1949/2739---v------27-28---1--1945-- Протокол от VІІІ разширен пленум на ЦК на БРП/к/ от 27, 28 февруари и 1 март 1945 г., с. 5]</ref>
През [[1946]] г. БРП (к), заедно с другите партии от ОФ, инициира и провежда [[референдум]] за държавното устройство на България – дали тя да бъде [[република]] или [[монархия]]. Всички партии в страната застават зад републиканското устройство и резултатите от референдума са 92,7% в полза на републиката. Преследвани и постепенно разгромени са нелегалните организации [[ВМРО]], „Цар Крум“, „Хан Кубрат“, [[Съюз на българските национални легиони]] и други.
В периода 1944 – 1989 г. БКП увеличава членската си маса около 40 пъти, като към края на 1989 г. тя наброява около 1 милион членове. Някои хора се присъединяват към БКП веднага след [[9 септември 1944]], тъй като не са имали възможност да го направят, докато тя е била в нелегалност. Голям брой хора обаче се присъединяват от кариеристични подбуди и заради големите привилегии на членовете на БКП в обществото. Самата процедура по членство е доста бюрократизирана и сложна, което създава условия за развитието на корупция и шуробаджанащина при осъществяването ѝ. ''Първичните партийни организации'' по месторабота или местоживеене са основен инструмент за пълен контрол върху дейността на предприятията от страна на БКП, както и за намеса в бита на хората. Затова едно от първите искания на опозицията на Кръглата маса е тяхното разформироване.
=== Трансформиране в БСП (1989 – 19901989–1990) ===
{{основна|Българска социалистическа партия}}
На [[Ноемврийски пленум на ЦК на БКП (1989)|Ноемврийския пленум]] ([[1989]]) [[ЦК на БКП]] приема предложената още през 1988 г. оставка на Тодор Живков от поста [[генерален секретар на ЦК на БКП]]. С това фактически се слага начало на процеса на демократизация. Смяната на Т. Живков е поставена на дневен ред от група членове на Политбюро, всичките партизани от неговата бригада „Чавдар“: [[Димитър Станишев (политик)|Димитър Станишев]], [[Йордан Йотов]] и [[Добри Джуров]]. За нов лидер на партията е избран [[Петър Младенов]]. Новото ръководство обявява курс към демократични реформи и развитие на пазарна икономика.
Няколко години след завземането на държавната власт в България на [[9 септември 1944]] г. управляващата коалиция на [[Отечествения фронт]] от 5 партии е свита до коалиция на БКП и [[БЗНС (казионен)|БЗНС]] при отсъствие на други партии (поради саморазпускане и забрана). По този начин фактически е наложен модел на [[двупартийна система]] в [[политическа система|политическата система]] на страната. В конституцията на държавата изрично е записана ръководната роля на БКП, поради което периодът на управление начело с БКП впоследствие е наричан от нейните критици „тоталитарен“ и „комунистически“. Според идеологическата доктрина на БКП обаче в страната, докато тя е на власт, се строи и се развива [[социализъм|социалистическо]] общество, след изграждането на което следва етап на строителство (както в [[СССР]]) на безкласово [[комунизъм|комунистическо]] общество.
През период на двупартийно управление на страната под „Партията“ се разбира единствено и само БКП (за разграничение от БЗНС, който е съюз по име, макар да е политическа партия). В официални документи и в средствата за масова информация се ползва формулировката „Партията и Правителството“ се употребява главно през периоднапериода 1944-1956г1956, като след периода на идването на власт на Тодор Живков в средастватасредствата за масова информация вече се използва термина Партийно и Държавно ръководтсворъководство което включва Генерален секретар на ЦК на БКП (до 1981г1981 Първи секретар на ЦК на БКП), членове и кандидат-членове на Политбюро , Секретариата на ЦК на БКП - – включващ секретари на ЦК на БКП , Постоянно присъствие на БЗНС, включващо Секретар на БЗНС , Секретари на Псотоянното присъствие на БЗНС и Членове на Постоянното присъствие на БЗНС , Председател , заместник-председатели и членове на Държавния съвет на НРБ и председател , заместник-председатели на Министерския съвет и министри ( членове на Министеския съвет на НРБ) като обобщение за висшите ръководни органи на [[Народна република България]].Пример за съществуващата партийно-държавна реторика и йерархия на властта е споменаването на вдете партии и държавните органи в медиите след провеждане на съвместни мероприятия за важни за странатавъпроси , както и присъствието на трибуната на Мавзолея на Георги Димитров на 9 септември (националния празник на НРБ) , 1 май (Ден на труда ) , 7 ноември (Деня на Великата Октомврийска социалистическа революция и национален празник на СССР) и 24 май (Ден на славянската псименост и култура) на Генералния секретар на ЦК на БКП , членовете и кандидат-челновете на Политбюро и скеретарите на ЦК на БКП , секретаря на БЗНС и секретарите на Постоянното присъствие на БЗНС , председателя и змаестник-председателите на Държавния съвет на НРБ и председателя и заместник-председателите на Министерския съвет на НРБ , като лицата, ,заемащи тези длъжности присъствуват подредени така и на всики официални президиуми на партийни и държавни мероприятия. Друг такъв пример, касаещ официалната идеология на комунистическо-земеделскот братсктво и единство е книгата - – двутомник на Тодор Живков със заглавие :''"Партията е вярна на своите верни съюзници"“'' , която Генералния секретар на ЦК на БКП издава във време отбелязващо редица кръгли годишнини - – по случай 40 годишнината от събитията на 9 септември 1944 , 1300 годишнината от създаването на българската държава, 100 годишнината на БЗНС.Друг пример легитимиращ Политбюро , секретариата на ЦК на БКП и Постоянното присъствие на БЗНС както и ръководствата на Държавния съвет на НР.България и Министерския съвет на НР.България е награждаването на членовете на ръководствата на двете партии и държавното ръководство с най високия орден на НР.България - – орден "Георги„Георги Димитров"Димитров“ при навършване на 50 и 60 години , и награждаването на 7 септември 1984г1984 с другия най -висок орден на НРБ - – орден "13„13 века България"България“ на Генералния секретар на ЦК на БКП , членовете и кандидат-членовете на Политбюро , секретарите на ЦК на БКП , секретаря на БЗНС , секретарите на Постоянното присъствие на БЗНС , членовете на ПП на БЗНС, председателя , заместник-председателите и членовете на Държавния съвет на НР.България и председателя , заместник-председателите и членовете (министрите) на Министерския съвет на НРБ, за което е прието специално решение на Политбюро на ЦК на БКП и Постоянното пристъствие на БЗНС като това е първото награждаване с този орден , откакто е създаден – -1981г1981 и в следващи години с него са награждавани по изключение някои чуждестранни партийни и държавни ръководители , активни борци против фашизма и капитализма, ,един военен деец, писатели , художници и деятели на изкузтвотоизкуството. Разбира се също пример за съществуващите атрибути на партийно-държавната власт е и обслужването на Генералния секретар на ЦК на БКП , на членовете и кандидат-членовете на Политбюро , секертарите на ЦК на БКП, ,секретаря на БЗНС и секретарите на Постоянното присъствие на БЗНС с луксозни държавни автомобили от Упраление за безпастност и охрана-УБО , така както и предсдателя , заместник-председателите и членовете на Държавния съвет на НРБ и председателя , змаестник-председателите и членовете (министрите) на Министерския съвет на НР.България, а така също и разполагането от лицата, заемащи тези високи длъжности на високочестотен сепциален телефон в домовете им наричан петолъчка. От друга страна пример за използваната терминология за периода 1944-1956г1956 е изказване от 1948 г. на [[Вълко Червенков]]:
:''„Партията и Правителството не можеха да поверят развитието на изобразителните изкуства и на всички изкуства в ръцете на една, която и да било, група от деятели, организирани корпоративно, откъснати фактически от партийното ръководство. И областта на културния фронт трябва да се ръководи от Партията.“''<ref>[http://mc.government.bg/page.php?p=1&s=11&sp=0&t=0&z=0 Галерия министри на културата], сайт на правителството</ref>
== Коалиционен партньор ==
Коалиционния партньор на БКП в НРБ е [[БЗНС (казионен)]], а двете партии съставляват Отечествения фронт в периода 1948-1990г1990. Коалицията от 1971г1971 е на конституционна основа, тъй като съгласно чл1. ал.3 от Конституцията на НР.България :'' ,,Българската комунистическа партия ръководи изграждането на развито социалистическо общество в Народна република България в тясно братско сътрудничество с [[БЗНС (казионен)|Българския земеделски народен съюз]]“'' и така двете партии имат ръководна роля в държавата.
== Печатни издания ==
|
