Уикипедия

Крайцери скаути тип „Нино Биксио“: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
{{lang-it}} => {{lang|it}}
мРедакция без резюме
Ред 35:
Крайцерите „Нино Биксио“ са проектирани от капитан-инженера Джузепе Рота за служба като [[крайцер скаут]] с основа проекта на крайцера [[Куарто (крайцер скаут, 1911)|„Куарто“]]. Имат малко по-голяма [[водоизместимост]] и размери. Крайцерите имат две [[мачта (корабоплаване)|мачти]]. Основната защита на крайцерите е [[бронирана палуба]] и броня на бойната рубка. Парните турбини са три на брой, модел Къртис, всяка от които задвижва отделен вал и гребен винт, и са захранвани от пара с четиринадесет работещи на петрол и въглища котела в четири котелни отделения. Силовата установка на крайцерите е проектирана за мощност от 22 500 к.с., която да задвижва корабите с 29 възела скорост, но на [[корабни изпитания|изпитанията]] „Нино Биксио“ развива мощност от 23 000 к.с. и едва 26,82 възела скорост, а „Марсала“ при същата мощност на машините е малко по-бърз – 27.66 възела, което е разочароващо на фона на по-стария, но по-бърз „Куарто“<ref>Gardiner & Gray, p. 263</ref><ref>Alger, p. 645</ref>.
 
Основно въоръжение на корабите са шест единично монтирани скорострелни 120 mm оръдия, с дължина на ствола 50 калибра. Две от тях са монтирани успоредно на [[бак]]а, две се намират на главната палуба в средата на кораба, по диагонал на всеки борд, а последните две са едно пред друго горната и главната палуба<ref>Gardiner & Gray, p. 263</ref>. Оръдията са произведени от фирмата ''Armstrong Whitworth'' (Армстронг), тежат 3,35 тона всяко, изстрелвания снаряд тежи 22,5 kg и лети със скорост 860 m/s. [[Скорострелност]]та им е 6 изстрела в минута<ref>Gardiner & Gray, p. 254</ref>. Спомагателната артилерия е представена от шест 76 mm, 50 калиброви оръдия<ref>Gardiner & Gray, p. 263</ref><ref>Friedman, p. 108</ref>, които тежат 1,14 тона всяко, изстрелваните снаряди тежат 5,6 и 7 kg и летят със скорост 815 m/s. [[Скорострелност]]та им е 15 изстрела в минута<ref>Gardiner & Gray, p. 254</ref>. Минното въоръжение се състои от един сдвоен 450 mm надводен торпеден апарат. Освен това могат да носят и до 200 [[морска мина|морски мини]]<ref>Gardiner & Gray, p. 263</ref>.
 
== Представители ==
Ред 64:
 
== История на службата ==
Италия декларира неутралитеднеутралитет в началото на [[Първата световна война]], макар преди това да има тесни връскивръзки с Германия и [[Австро-Унгария]]. През май 1915 г., страните на [[Антанта]]та убеждават италианското правителство да се включи във войната, като техен съюзник. Основната част на италианския флот се базира на две места – в южната част на [[Адриатическо море]], в [[Бриндизи]], както и в [[Средиземно море]], в [[Таранто]], където е защитен от австрийските [[подводница|подводници]]. Австро-унгарците, междувременно, залагат на стратегия за исползванеизползване на малки съдове за набези по крайбрежието на противника и подводна война<ref>Halpern ''A Naval History of World War I'', pp. 140–142</ref>. През времето на войната, „Нино Биксио“ и „Марсала“ се намират в Бриндизи, от където при необходимост вързобързо да противодействат на австрийските набези<ref>O'Hara, Dickson, & Worth, pp. 183–184</ref>. През декември 1915 г., „Нино Биксио“ и други кораби, включително британски крайцери патрулират в отговор на автрийскоавстрийско нападение над транспортни кораби снабдяващи [[Сухопътни войски на Сърбия|Сръбската армия]] в [[Албания]]. „Нино Биксио“ доближава крайцера „Хелголанд“, но до сражение не се стига, след като австрийския кораб се оттегля под покрова на тъмнината<ref>Halpern ''A Naval History of World War I'', pp. 156–157</ref>.
 
„Марсала“ взема участие в битката за пролива Отранто през май 1917 г., докато „Нино Биксио“ има проблеми с парата по време на атаката на австрийската флота и няма възможност да участва в сражението<ref>Halpern, ''The Battle of the Otranto Straits'', p. 50</ref>. „Марсала“ за кратко се сражава с противника, преди [[адмирал]] Алфредо Актон, командир на Италианския флот, да оттегли силите си при включването в сражението на мощния австро-унгарски [[броненосен крайцер]] [[Санкт Георг (броненосен крайцер)|„Санкт Георг“]]<ref>Halpern ''A Naval History of World War I'', p. 165</ref>. Края на войната, орязването на бюджета са повод за флота да се раздели с двете единици на типа „Нино Биксио“, които така и не успяват да покрият всички проектни изисквания<ref>Gardiner & Gray, p. 254</ref><ref>Goldstein & Maurer, p. 225</ref>. „Нино Биксио“ и „Марсала“ са извадени от списъците на флота през март 1929 г. и ноември 1927 г., след което са продадени за скрап<ref>Gardiner & Gray, p. 263</ref>.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Крайцери_скаути_тип_„Нино_Биксио““.