Уикипедия

Нова земя: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м fixlink
мРедакция без резюме
Ред 4:
|Име на местен език = Новая Земля
|Карта = Novaya Zemlya.ru.svg
|карта-описание = Карта на Нова земя.
|Разположение =
|Страна = Русия
Ред 31:
|Commons = Novaya Zemlya
}}
 
'''Нова земя''' ({{lang|ru|Новая Земля}}) е архипелаг в [[Северния ледовит океан]].
 
Включва 2 големи острова – [[Северен остров (Нова земя)|Северен]] и [[Южен остров (Нова земя)|Южен]], разделени от тесния (2 – 3 km) проток [[Маточкин Шар]], и множество по-малки, между [[Баренцово море]] на запад и [[Карско море]] на изток. Административно принадлежат към [[Архангелска област]], [[Русия]]. Общата площ на архипелага е около 83 000 km², а населението му е 2 4292429 души към 2010 г. Най-голямото селище е [[Белушя Губа]], с население от 1 9721972 души.<ref>[http://www.gks.ru/free_doc/new_site/perepis2010/croc/perepis_itogi1612.htm Всероссийская перепись населения 2010 года. Том 1]</ref>.
 
== Геоложки строеж, полезни изкопаеми ==
От геоложка гледна точка, островите са продължение на [[Урал (планина)|Уралските]] планини.<ref name="nasa">{{cite web|url=https://web.archive.org/web/20061011094505/http://www.visibleearth.nasa.gov/view_rec.php?id=5612|title=Novaya Zemlya, Northern Russia|publisher=NASA}}</ref> Те са изградени от палеозойски седименти (пясъчници, глинести шисти, конгломерати, варовици), пронизани на много места от габро-диабазови и по-рядко от гранитни интрузии. Широко са развити ледниковите, делувиалните, морските и торфено-блатните наслаги.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article082071.html «Большая Советская Энциклопедия» – Новая Земля, т. 18, стр. 50-51]</ref>
 
На островите са локализирани находища на [[манган]], [[олово]], [[цинк]] и [[сребро]]. Изучаването и разработването на тези находища, обаче, е трудоемка задача, поради природните условия. В акваторията на островите има залежи на [[природен газ]].
 
== География ==
[[Файл:NovayaZemlya.A2003210.0840.250m.jpg|мини|Спътникова снимка на архипелата.архипелага]]
 
=== Брегова линия, релеф ===
Line 49 ⟶ 48:
* [[Южен остров (Нова земя)|Южен остров]] – площ 33 275 km², ширина до 143 km. На него няма ледници и е покрит от [[тундра]].<ref name="columbia">Novaya Zemlya in: {{cite web|url=http://www.encyclopedia.com/topic/Novaya_Zemlya.aspx#1|title=The Columbia Encyclopedia, 6th ed.}}</ref>
 
На юг чрез протока [[Карски Врати]] архипелагаархипелагът се отделя от остров [[Вайгач]]. Североизточният край на Северния остров – нос Флисингский ({{lang|ru|мыс Флиссингский}}) е най-източната точка на [[Европа]].<ref name="bse"/>
 
Бреговата линия по западното крайбрежие е силно разчленена. Това е зоната с най-голям брой [[фиорд]]и в Русия (заливите Рейнеке, Мечи, Незнайни и др.). По цялото протежение на двата острова се простира планински хребет с максимална височина '''1547 m''' ({{coord|75|10|N|57|50|E|}}), намираща се на Северния остров, в района на залива Норденшелд. Планините са дълбоко разчленени от речни и ледникови долини. В южните части на Южния остров релефът се понижава и преминава в слабохълмиста равнина с височина до 100 – 150 m. Повсеместно на островите е развита вечно замръзналата почва.<ref name="bse"/>
 
=== Климат ===
Климатът на острова е арктически и суров. Зимата е продължителна и студена, със силни ветрове (скорост 40 – 50 m/s) и виелици, поради което в литературата Нова земя често се нарича „Страна на ветровете“, а много често температурата пада до −40&nbsp;°C през зимата. Средната температура през март (най-студениястуденият месец) е от –14&nbsp;°C до –17&nbsp;°C по западния бряг и от – 19&nbsp;°C до –22&nbsp;°C по източния. Средната температура на най-топлия месец – август, е от 2,5&nbsp;°C на север до 6,5&nbsp;°C на юг. Годишната сума на валежите по западното крайбрежие на Северния остров е около 300 mm. По източното крайбрежие сумата на валежите е значително по-малка, а на покритите с ледена шапка вътрешни райони достига до 600 mm и повече и е предимно във вид на сняг.<ref name="bse"/>
 
{{Климатична таблица
Line 116 ⟶ 115:
 
=== Води ===
Речната мрежа е слабо развита, особено на Северния остров. По-значителните реки, течащи там, са южно от залива Северна Сулменева – Гусиная, Матюшина, Промисловая и др. В югозападната част на Южния остров протича най-голямата река на архипелага – Безименна. През зимата реките на островите замръзват до дъно. Има множество малки езера и под слънчевите лъчи температурата на водата може да достигне 18&nbsp;°C в южните райони.<ref name="bse"/>
 
Около половината от площта на Северния остров е заета от ледници, като около 20 хил. km² се падат на голямата ледена шапка, простираща се почти на 400 km по дължина и до 70 – 75 km по ширина. Тук мощността на ледената покривка надминава 300 m. В редица места ледените езици се спускат в тесните фиорди или направо в морето, като образуват ледени бариери и дават началото на айсберги.<ref name="bse"/>
 
=== Флора и фауна ===
[[Екосистема|Екосистемите]] на Нова земя се отнасят към биомите на арктическата пустиня и тундрата.<ref name="eko1">{{cite web|url=https://www.webcitation.org/6E6adYRva|title=Экосистемы полярных пустынь, тундр и лесотундр|work=Информационные ресурсы BioDat|publisher=biodat.ru}}</ref> Главна роля при образуването на [[фитоценоза]]та играят [[мъхове]]те и [[лишеи]]те. Последните са представени основно от рода [[кладония]], чиято височина достига 3 – 4 cm. Важна роля играят арктическите тревисти [[едногодишни растения]]. ВрайонитеВ районите до реките, езерата и заливите се срещат [[гъби]]. В най-голямото езеро на архипелага, – Гусино, се намира популация на ''[[Salvelinus alpinus]]''.
 
На Нова земя живеят 6 вида пчели и 6 вида дневни пеперуди.<ref> Чернов Ю. И. Краткий очерк животного населения тундровой зоны СССР // Зональные особенности населения наземных животных. Москва.: 1966. с. 52 – 91.</ref><ref>Rasmont P. 1982. A propos des bourdons (Hymenoptera, Apidae) de la Corse // Bulletin de la Société Entomologique de Mulhouse, 4: 49 – 61</ref><ref>Løken A.1973. Studies of scandinavian bumble bees (Hymenopt era, Apidae) // Norwegian Journal of Entomology, 20 (1): 1 – 218</ref><ref>Skorikov A. S. 1937. Die grönländischen Hummeln im Aspekte der Zi rkumpolarfauna // Entomologiske Meddelelser, 20: 37 – 64. </ref><ref name="Чернов">Чернов Ю.И., Татаринов А.Г. Дневные бабочки (Lepidoptera, Rhopalocera) в фауне Арктики // Зоол. журн. 2006. Т. 85, № 10. С. 1205 – 1229</ref><ref>Kuznetsov N.Ya. Some New Eastern and American Elements in the Fauna Lepidoptera of Polar Europe // Докл. АН СССР. Сер. A. 1925. С. 119 – 122.</ref><ref> Rebel H. Lepidoptera von Novaja Semlja // Rep. of the Scientific Results of the Norwegian Expedition to Novaya Zemlya. 1923. № 7. с. 3 – 15.</ref> Други разпространени видове са [[полярна лисица]], [[леминги]], [[бяла куропатка]] и [[северен елен]]. [[Бяла мечка|Белите мечки]], които се придвижват към южните райони с настъпването на зимата, представляват заплаха за местното население. Сред морските животни се забелязват [[гренландски тюлен]], [[пръстенчат тюлен]], [[морски заек]], [[морж]]ове и [[кит]]ове. Птиците са представени от [[чайкови]] и [[Тъпоклюна кайра|тъпоклюни кайри]].<ref>[https://web.archive.org/web/20090727032045/http://evrozveri.ru/ Звери Европы]</ref>
Line 132 ⟶ 131:
Малък брой [[ненци]] са заселени на Нова земя през 1870-те години в усилията на Русия да задържи норвежците настрана. Това население, тогава наброяващо 298 души, е преместено на континента през 1957 г., преди да започнат ядрените опити.<ref>[http://www.npolar.no/ansipra/english/Indexpages/Ethnic_groups.html "Nenets"], Arctic Network for the Support of the Indigenous Peoples of the Russian Arctic</ref><ref>[http://www.eki.ee/books/redbook/nenets.shtml "The Nenets"], The Red Book of the Peoples of the Russian Empire</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20090110233657/http://archive.greenpeace.org/comms/vrml/rw/text/t15.html "Nuclear Free Seas"], Greenpeace</ref>
 
През 1943 г., по време на [[Втората световна война]], Нова земя за кратко се използва като секретна база за хидросамолети на немските [[Кригсмарине]], които да наблюдават потока от съюзнически кораби към [[Сибир]]. Базата е основана от немските подводници U-255 и U-711, които патрулират из северните води на [[РСФСР|Съветска Русия]]. Основната част от налетите са през август – септември 1943 г.<ref>''Warship International'' No. 3, 1987, с. 318.</ref>
 
<gallery widths="200px" heights="150px">
Файл:India Orientalis - no-nb digibok 2013101026001-314.jpg|Карта на Нова земя от 1599 – 1601 г.
 
Файл:C.G. Zorgdragers Bloeyende opkomst der aloude en hedendaagsche Groenlandsche visschery - no-nb digibok 2014010724007-V6.jpg|Карта на архипелага от 1720 г.
</gallery>
 
=== Ядрени опити ===
[[Файл:Лето.jpg|мини|[[Полярен ден]] в селището [[Рогачьово (Архангелска област)|Рогачьово]], 1990-те години.]]
[[Файл:Kap Zhelanyia 2 2014-09-03.jpg|мини|Нос [[Желание (нос)|Желание]], най-северната точка на остров Северен.]]
[[Файл:Inostrantsewa-Gletscher 1 2014-09-05.jpg|мини|Ледник на остров Северен.]]
 
Руските военновъздушни сили разполагат с база при селището [[Рогачьово (Архангелска област)|Рогачьово]], намираща се в южната част на Нова земя. Тя е била използвана главно за [[изтребител]]и, но също и за насочване на [[ядрени опити|ядрените изпитания]] в този район. Това е мястото, на което е изпитана и най-мощната [[водородна бомба]], – „[[Цар Бомба]]“, на 30 октомври 1961 г.
 
През юли 1954 г. Нова земя е обозначена като ядрен полигон, чийто строителство започва през октомври<ref name="khalturin_2005">{{cite journal|url=https://web.archive.org/web/20060908073452/http://www.princeton.edu/~globsec/publications/pdf/13_1-2khalturin%20NZ%201-42%20.pdf |title=A Review of Nuclear Testing by the Soviet Union at Novaya Zemlya, 1955 – 1990 |first=Vitaly I. |last=Khalturin |author2=Rautian, Tatyana G. |author3=Richards, Paul G. |author4=Leith, William S. |journal=Science and Global Security |volume=13 |issue=1 |year=2005 |pages=1 – 42 |doi=10.1080/08929880590961862}}</ref> и съществува през повечето време на [[Студената война]]. Полигонът Чьорная губа ({{coord|70.7|N|54.6|E|}}) се използва през 1955 – 1962 г. и 1972 – 1975 г.<ref name="khalturin_2005" /> Маточкин шар ({{coord|73.4|N|54.9|E|}}) се използва за подземни опити през 1964 – 1990 г.<ref name="khalturin_2005" /> Сухой нос ({{coord|73.7|N|54.0|E|}}) се използва през 1958 – 1961 г. и е мястото, където е детонирана „[[Цар Бомба]]“, най-мощното ядрено оръжие детонирано някога.<ref name="khalturin_2005" />
 
Други тестове се провеждат и в другите части на островите, като официалните ядрени полигони покриват над половината от сушата на Нова земя. През септември 1961 г. две термоядрени бойни глави са изстреляни от [[Воркута]] и [[Салехард]] към мишени на Нова земя. Изстреляната ракета, [[Р-12 Двина]], впоследствие е изпратениизпратена в [[Карибска криза|Куба]].<ref>{{cite web |url=https://www.webcitation.org/690mZkz9v?url=http://www.astronautix.com/lvs/kosmos2.htm |title=Testing the Kosmos 2 rocket |publisher=Astronautix.com}}</ref>
 
През 1963 г. е подписан договор за ядрените опити, забраняващ повечето тоот атмосферните ядрени изпитания.<ref name="lamont_doherty">{{cite web |url=http://www.ldeo.columbia.edu/news/2005/11_28_05.htm |title=Frozen in Time: A Cold War Relic Gives up its Secrets |first=Sara |last=Pratt |date=29 ноември 2005 |publisher=Lamont-Doherty Earth Observatory, Columbia University}}</ref> Най-големият подземен тест на Нова земя се провежда на 12 септември 1973 г. и включва четири ядрени устройства с обща мощност от 4,2 мегатона. Въпреки че това е много по-малко от мощта на „Цар Бомба“ и други атмосферни тестове, задържането на взривовете под земята води до налягания, близки до тези при естествените [[земетресения]]. В този конкретен случай е записана сеизмична активност от почти 7 по [[Скала на Рихтер|Рихтер]], която отприщва 80 000 000- тонна [[лавина]], която блокира два ледникови потока и създава езеро с дължина 2 km.<ref name="lamont_doherty" />
 
През историята си на ядрен полигон, Нова земя е дом на 224 ядрени опита с обща взривна енергия от 265 мегатона.<ref name="khalturin_2005" /> За сравнение, всички експлозиви използвани през Втората световна война, включително детонациите на двете американски атомни бомби, имаимат мощ от едва 2 мегатона.<ref name="lamont_doherty" />
 
През 1988 – 1989 г. ''[[гласност]]'' помагат ядрените опити на Нова земя да се направя публично достояние,<ref name="khalturin_2005" /> а през 1990 г. активисти от [[Грийнпийс]] правят протест на място.<ref name="greenpeace_hist">{{cite web |url=http://www.greenpeace.org/russia/en/features/23845 |title=The early history of Greenpeace Russia |publisher=Greenpeace Russia}}</ref> Последната ядрена експлозия е през 1990 г. (също последна за СССР и Русия като цяло). [[Росатом]] провежда ред [[Критична маса|субкритични]] подводни ядрени опити близо до Маточкин шар всяка есен от 1998 г. насам.<ref name="jasinsky">{{cite journal |title=Russia: Of truth and testing |first=Michael |last=Jasinski |author2=Chuen, Cristina |author3=Ferguson, Charles D. |journal=[http://thebulletin.org Bulletin of the Atomic Scientists ]|volume=58 |issue=5 |pages=60 – 65 |date=октомври 2002 |url=http://thebulletin.metapress.com/content/h70233211r4q425k/?p=69e8e9ca0a804b44a4b55c2f84b84b57&pi=16}}</ref> Тези опити включват до 100 грама [[плутоний]] за военни цели.<ref name="nti">{{cite web |url=http://www.nti.org/db/nisprofs/russia/weafacl/othernuc/novayaze.htm |title=Russia: Central Test Site, Novaya Zemlya |date=30 юли 2003 |publisher=Nuclear Threat Initiative}}</ref>
 
Освен ядрените опити, на територията на Нова земя са заравяни и [[радиоактивни отпадъци]] в периода 1957 – 1992 г. Това са главно контейнери с отпадъчен материал от водните и подводните съдове на [[Северен флот (Русия)|Северния флот]] на Русия. Отпадъците биват заравяни основно в заливите на архипелага. В резултат на тази дейност, днес в акваторията на архипелага се намират много потенциално опасни обекти. Сред тях са изцяло потопената атомна подводница К-27 и атомният отсек на ледоразбивача [[Атомен ледоразбивач „Ленин“|„Ленин“]].<ref>[http://nuclearno.ru/text.asp?4018 Радиоактивный след „Ленина“]</ref><ref>[http://www.anti-atom.ru/ab/node/1065 На ледоколе „Ленин“ случилось как минимум две аварии]</ref>.
 
През 2009 г. е създаден национален парк [[Руска Арктика]] в северната част на архипелага.<ref>[https://web.archive.org/web/20101013220202/http://www.unepcom.ru:80/?go=razdel&level=2&cid=74 В России создан новый национальный парк „Русская Арктика“]</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Нова_земя“.