Кирил Косев: Разлика между версии

Участва в Съпротивителното движение през Втората световна война. От юни 1943 е партизанин и командир на [[Горнооряховски партизански отряд|Горнооряховския партизански отряд]], а от април 1944 е заместник-командир на [[Тринадесета Русенска въстаническа оперативна зона]]<ref>Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 81</ref>. Осъден на смърт по [[Закон за защита на държавата|ЗЗД]] от Плевенския областен военен съд на 17 септември [[1943]] г. в името на [[Симеон Втори]] “заради„заради създаването на поделения на забранената от закона [[Българска комунистическа партия]] (БКП)”“.

След [[9 септември]] [[1944]] г. е в [[Българска армия|Българската армия]]. Участник е в [[Отечествена война (1944-1945 г.)|Отечествената война (1944- – 1945 г.)]] като помощник-командир на [[тридесет и трети пехотен свищовски полк]]<ref>Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 245</ref>. След завръщане от войната по настояване на военния министър [[Георги Дамянов]] остава в армията. Иска да завърши висше образование по някои обществени науки, но му е предложена служба в [[Служба „Военна информация“|Разузнавателния отдел]] (РО) на [[Щаб на отбраната|Щаба на войската]] от неговия началник полк. Александър Починков. Така не по свое желание подполковник Кирил Косев служи в отделението за вътрешно разузнаване [[РО-2]] като началник на секция Б-4 от 1944 до септември 1947 г.

През 1947 г. РО-2 е закрито и началникът на [[Щаб на отбраната|Генералния щаб (ГЩ)]] на [[БНА]] ген.-полк. [[Иван Бъчваров (офицер)|Иван Бъчваров]] изпраща Кирил Косев да учи във [[Военна академия]] "„[[Михаил Фрунзе|Фрунзе]]"“ в [[Москва]]. След 2 г. когато се връща, началникът на разузнаването на БНА ген. [[Петър Вранчев]] е задържан и обявен за "враг„враг с партиен билет"билет“. В края на 1949 г. е арестуван и Кирил Косев. Обявен е не само за "враг„враг с партиен билет"билет“, но и за агент на [[Никола Гешев]] и [[шпионин]] на [[Югославия]] и [[Англия]]. Задържан е в МНО и там го разпитват служители на ДС към МВР. Ген. Бъчваров не разрешава да го пратят в ДС. Изключен е от [[БКП]] и е отстранен от работа. След смъртта на [[Сталин]] през [[1953]] г. Георги Дамянов, Председател на [[Президиум на Народното събрание на Народна република България|Президиума на Народното събрание на НРБ]] (по-късно - – [[Държавен съвет на Народна република България|Държавен съвет]]) и на комисията по разследване на "врага„врага с партиен билет"билет“, през лятото на 1953 г. обявява, че всички обвинения против Кирил Косев са неверни и злонамерени и той е възстановен за член на БКП, а през 1954 г. е върнат на работа в армията.

През 1955 година става началник-щаб, а между 1960 и 1966 г. командващ [[Трета армия]]. От 19 септември 1959 г. е генерал-майор. В периода 1966- – 1971 година е заместник-министър на отбраната по бойната подготовка. Като такъв през 1969 г. предлага на тогавъшния министър на народната отбрана генерал [[Добри Джуров]] да се извърши пуск в България на оперативно-тактически ракети (ОТР) СС Скъд (Skud). Той разрешава. Ген. Косев организира и ръководи пуска от бойно учение. В него освен бригадата ОТР, участват и поделения на Трета армия, [[ВМС]] и [[ВВС]]. Пускът се осъществява от района на Ясна поляна в [[Странджа]] планина, северно от с. [[Звездец]]. Целите са северно от [[Балчик]]. Полетът на ракетата е дълъг 185 км и минава изцяло над морето. Пускът минава успешно. Съветската военна делегация, която наблюдава учението, дава висока оценка.

Това е единственият пуск на ОТР във [[Варшавски договор|Варшавския договор]] извън [[СССР]]. Скоро обаче министърът на отбраната на СССР издава заповед, с която забранява пускове на ракети извън СССР. Оттогава за всички стрелби трябва да се пътува до полигона "Капустин„Капустин Яр"Яр“ в [[Казахстан]].

По-късно ген.-полк. Кирил Косев е назначен за Началник на Главно политическо управление на [[Българска армия|народната армия]] (Гл ПУНА)<ref>[http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779&sectionID=5 Личности в книгата Тодор Живков - – мит и истина]</ref>.

Известен е с критичното си отношение към режима на [[Тодор Живков]]. Затова опитите да го уволнят не престават. Във втората половина на 60-те години началникът на управление "Кадри"„Кадри“ към МНО ген. Михаил Цонев внася писмо в Колегиума на МНО, че "„''Ген. Косев е здравословно негоден за служба в БНА''"“. Писмото е подписано от лекари, които не са го преглеждали и дори не го познават. Кирил Косев представя писмото на Централната лекарска комисия, която отсъжда, че то е невярно и не е уважено.

[[Стоян Гърков|ГенeралГенерал Стоян Гърков]], заместник на ген. Кирил Косев, написва писмо до [[Политбюро]] на [[ЦК на БКП]] "„''за антипартийната дейност на началника на Гл ПУНА ген.-полк. Кирил Косев''"“. Политбюро чрез нарочна комисия разследва обвинението и доказва, че то е невярно. Ген. Гърков е уволнен от БНА, но ген. [[Велко Палин]], завеждащ Военно-административния отдел на ЦК, го възстановява и праща за военен аташе в [[Чехословакия]].

[[Народен представител]] е в периода 1966- – 1986 година<ref>[http://www.omda.bg/biblioteka/dimitar_ivanov/ot_9_do_10_avtorite_b.htm#_ftnref2 Кратка биография на OMDA]</ref>.

Със съдействието на Института по военна история към Министерството на отбраната (МНО) издава военно-исторически трудове, посветени на [[Балканска война|Балканската]] и [[Междусъюзническата война]]: „Подбудите“, С., 1980 и „Подвигът. 1912- – 1913“, С. 1986. Преиздаването на трудовете преди да бъде изчерпано първото издание е причина за отрицателна оценка на служебното му положение от министъра на отбраната.

През 1992 г. по време на управлението на [[СДС]] за трети път е обвинен по политически причини и президентът [[Желю Желев]] подписва Указ № 109, с който му отнема генералското звание (но не го лишава от него) и го разжалва във военно звание "„[[редник]]"“. В указа, за който Кирил Косев научава от вестниците, е посочено, че "„''за деяния, граничещи с престъпления в МО и МВР, се отнемат генералските звания на ген. Косев от МО и на генералите Кумбилиев и Тончев от МВР''"“.</br>

Указът се оказва незаконен поради доказателства. Парадоксалното е, че посочените членове и алинеи на [[Конституцията]] и закона не дават право на президента да отнема военно звание. Защото по действащия тогава [[Наказателен кодекс]] "наказанието „лишаване от военно звание“ може да бъде наложено само при осъдени за тежки престъпления". Същият закон определя: "Тежко престъпление е това, за което по закон е предвидено наказанието „лишаване от свобода за повече от 5 г.“ или „смърт“." А ген. Косев не е нито съден, нито разследван. Освен това наказание "отнемане„отнемане на военно звание"звание“ няма, има "лишаване„лишаване от военно звание"звание“. Сбъркан е и терминът. Тогава в защита на Кирил Косев се изказва Петър Велинов, първият правен съветник на тогавашния премиер [[Филип Димитров]]. Въпреки това Ф. Димитров предава на президента проектоуказа и уволнява Велинов.

* [http://www.novazora.net/2006/issue30/story_02.html Не пипайте досиетата на предано служилите на България родолюбци - – О. з. ген.-полковник Кирил Косев], "Нова„Нова Зора"Зора“ – бр. 30, 1 август 2006 г.

* [http://pressadaily.bg/publication/43416-Уволниха-ме-и-заповядаха-за-30-минути-да-напусна/ Генералът от запаса Кирил Косев: Уволниха ме и заповядаха за 30 минути да напусна], "ПРЕСА„ПРЕСА dayly"dayly“, 18 май 2014 г.

* [http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=764860 Джуров искаше да ме арестува, Желев ме разжалва в редник - – Любомир ДeновДенов, интервю с Кирил Косев], "24„24 часа"часа“, 3 февруари 2011 г.

* [http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2012-09-20&article=424629 94-годишен ветеран разказа как е пускал ракета "Скъд" -„Скъд“ – Трета армия превзе Сливен] – "Стандарт"„Стандарт“, 20 септември 2012 г.

* [https://www.24chasa.bg/Article/5353055 На 97 години почина генерал Кирил Косев], "24„24 часа"часа“, 9 март 2016 г.