Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
 
== Биография ==
Роден е на 1 април 1920 година в [[Радомир]] в бедно земеделско семейство. Учи в гимназии в Радомир, София и Перник. От 1938 година членува в РМС, а от 1940 година в БКП. Учи в Търговската академия във Варна и там става член на БОНСС. От 1940 до 1943 г. е ръководител на БОНСС в курса си. През 1942 г. изгражда бойна група сред студентите. През 1943 г. е арестуван. Лежи за 7 месеца в лагера [[Кръстополе (лагер)|Кръстополе]]. След това се завръща във Варна и продължава да учи. През април 1944 г. заминава за Радомир, където участва в дейността на местната партийна организация. Участва в освобождаването на затворниците от Варна на 8 септември и установяването на комунистическата власт на 10 септември 1944 г. в [[Балчик]]. Непосредствено след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] 1944 г. (11 септември) влиза в органицитеорганите на [[Народна милиция|Народната милиция]] във Варна. Учи в 1 година в [[СССР]], във [[КГБ|„Висшата школа на КГБ“]] в [[Москва]]. Слуша курсове в [[АОНСУ]]. Наказван е с „мъмрене“ за пребиване на задържан за разпит и грубо отношение с гражданин, които после са отменени<ref>[http://www.desehistory.com/2012/05/1972-1990.html Биография на Георги Аначков]</ref>. От 1951 г. е началник на Окръжното управление на МВР-Хасково. Освен това е член на бюрото на ОК на БКП в Хасково. Между 1958 и 1962 г. е заместник-началник на Управление I на ДС<ref>[http://politburo.archives.bg/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1960-1969/1393---239--25--1964-- Протокол № 239 от 25 август 1964, с.20 – 21]</ref>. През 1960 година е признат за [[АБПФК]] (активен борец против фашизма и капитализма) поради това, че лежи в лагер. Между 1962 и 1966 година е началник на [[Второ главно управление]] на [[Държавна сигурност]]. На 2 септември 1982 година е назначен за заместник-министър на вътрешните работи<ref>[http://www.desehistory.com/2012/05/1972-1990.html Биография на Георги Аначков]</ref>. С указ №587 от 31 март 1980 г. е обявен за герой на социалистическия труд<ref>Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 167</ref>. Носител е на орден „Народна република България“ I ст. (1970, 1974, 1978, 1986), последния за принос към Възродителния процес, два пъти „Народна свобода 1941 – 1944 г.“, 9 септември 1944 г. с мечове, два пъти „Червено знаме“ и „За храброст“. Работил е като дипломат под прикритие в [[Бейрут]]. Уволнен е от служба на 1 юли 1990 година. Умира през 1995 г.<ref>Иванов, Д. Кой кой е в Държавна сигурност, Изд. Милениум, 2009, с. 269</ref>
 
== Военни звания ==