Битка при Киберон: Разлика между версии

Основната външнополитическа цел на [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] през ХVІІІ в. е да сломи френската и испанската морска сила и да отнеме постепенно най-ценните им колонии. Опитът да постигне това през [[Война за австрийското наследство|Войната за австрийското наследство]] не успява: нито във бойните действия по море, нито в колониите. През мирния период от 1748 до 1756 г. в Европа се извършва огромна смяна на традиционните съюзи, известна като [[Дипломатическа революция]]. Англичаните привличат войнствената [[Кралство Прусия|Прусия]], докато французите формират мощна коалиция с възродената [[Хабсбургска монархия|Австрия]] и [[Русия]]. Английското правителство се надява, че Прусия ще бъде негова "континентална„континентална шпага"шпага“<ref>Изразът е на Хайнц Нойкирхен, ''Морската мощ в огледалото на историята'', Варна 1985, с. 173</ref> достатъчно дълго, за да сломи Франция по море. Началото на Седемгодишната война надхвърля неговите очаквания, защото Франция при [[Луи XV|Луи ХV]] не е онази сила от век по-рано, а и безотговорното влияние на [[Мадам Дьо Помпадур|мадам дьо Помпадур]] е довело до командните постове неспособни генерали. Франция търпи унизителни поражения при [[Битка при Росбах|Росбах]] и [[Битка при Крефелд|Крефелд]] и трябва да преосмисли стратегията си за войната.

През 1758 г. властта там се съсредоточава в ръцете на [[Етиен Франсоа, херцог дьо Шоазьол|херцог дьо Шоазьол]], който е амбициран да възроди френската сила и да спечели войната. Под негово давление е подготвен план за инвазия в Англия и [[Шотландия]]. Френските кораби се съсредоточават в устието на [[Лоара]], а англичаните блокират бреговете на Франция. През август 1759 г. опитът на средиземноморския френски флот да се прехвърли при останалите кораби е спрян от английската победа при Лагуш. И макар че това прави невъзможен десант в самата Англия,<ref>Alfred Mahan, ''The influence of sea power upon history 1660- – 1783'', Boston 1965, p. 300</ref> Шоазьол продължава да се надява, че нещо може да се получи в Шотландия. Традиционно северните части на Великобритания се тресат от недоволство и се вдигат на въстания, често в подкрепа на претендентите на [[Стюарти|Стюартите]]те, тоест в съгласие с френските намерения.

Главнокомандващият френския флот в голямото пристанище [[Брест (Франция)|Брест]] маршал Конфлан има прост план: да излезе в открито море срещу англичаните; ако ги победи, към него да се присъедини десантният флот, ако ли не, той ще остане непокътнат. Множество проблеми осуетяват намеренията му, най-вече - – недостигът на обучени моряци, което се дължи на нехайството на министерството.<ref>Проблемите пред френския флот в тази епоха са резюмирани от James Stewart Pritchard, ''Louis XV's navy 1748- – 1762'', Montreal 1987, p. 206 така: лоша организация, безредна администрация, министерско нехайство, корупция, липса на боен дух.</ref> В средата на ноември 1759 г. настъпва лошо време, силен северен вятър вълнува морето. Хоук решава да прибере линейните кораби в [[Торбей (община)|Торбей]], оставяйки няколко фрегати да следят движенията на французите. Научавайки това, Конфлан използва шанса.<ref>Oliver Warner, ''Great Sea Battles'', London 1963, p. 92</ref> Той излиза в морето, но взесто да заеме позиции за битка в Ла Манша, се спуска на юг, към залива Киберон, където са десантните кораби.

"След„След Киберон Франция не можеше да постигне вече нищо по море"море“,<ref>Цитатът е на George ''McKinnon Wrong, The Fall of Canada: A Chapter in the History of the Seven Years' War'', Oxford 1914, p. 117</ref> е убеждението на англичаните. Съдейки по изгубените кораби, поражението на французите не е толкова голямо, но като се има предвид разклатеният им боен дух, то има огромно въздействие. Не само че всякакви планове за десант са изоставени, но френските кораби не посмяват повече да излязат в морето през тази война. Всъщност те са обект на престъпно нехайство, изоставени да се рушат в пристанищата. Години по-късно Шоазьол започва кампания за набиране на средства от поданиците на Луи ХV, за да възстанови силата на френския флот. За англичаните 1759 г. е '''Annus mirabilis''', годината на чудесата. С една битка те постигат онова, което са искали още от времето на [[Славна революция|Славната революция]] - – необезпокоявано господство по море и възможност да отнемат френските колонии. Към времето на битката те вече са завзели някои от френските крапости в [[Канада (Нова Франция)|Канада]], включително и [[Квебек (град)|Квебек]]. Изключително належащата помощ на французите за спасяването на цяла Канада вече не може да се изпрати. На 8 септември 1760 г. англичаните превземат [[Монреал]] и с френската власт в Канада е свършено.<ref>Нойкирхен, ''Морската мощ''..., с. 178</ref> Аналогични са събитията и в [[Индия]]. Там френското влияние е свито до 4- – 5 крепости, най вече [[Пондичери|Пондишери]], докато под английски контрол е половината [[индийски субконтинент]].