Разлика между версии на „Битка при Киберон“

редакция без резюме
 
{{Военен конфликт
[[Файл:Battle of Quiberon Bay.jpg|мини|298x298пкс|Битката в залива Киберон, худ. Никълъс Поукок]]
| име = Битка при Киберон
'''Битката в залива Киберон''' (на [[Френски език|френски]] '''Bataille de Cardinaux''', на [[Английски език|английски]] '''Battle of Quiberon bay''') е решителното морско сражение от [[Седемгодишна война|Седемгодишната война]]. Състои се на 20 ноември 1759 г. край западните френски брегове, близо до [[Сен Назер|Сен-Назер]], между 24 английски и 21 френски [[Линеен кораб (ветроход)|линейни кораба]]. От английска страна клавнокомандващ е [[адмирал]] [[Сър Едуард Хоук|Едуард Хоук]], от френска - маршал [[Юбер до Бриен, граф дьо Конфлан|Юбер дьо Конфлан]]. Сражението завършва с английска победа и лишава Франция не само от възможността да осъществи [[десант]] на [[Британски острови|Британските острови]], но и от морското ѝ превъзходство изобщо. То има сериозни последици за френските отвъдморски територии.
| конфликт = [[Седемгодишна война]]
| картинка = Battle of Quiberon Bay.jpg
[[Файл:Battle| ofописание Quiberon Bay.jpg|мини|298x298пкс|= Битката в залива Киберон, худ. Никълъс Поукок]]
| период = 20 ноември 1759 г.
| място = [[Бискайски залив]]
| територия =
| резултат = Решителна британска победа
| страна1 = {{флагче|Великобритания|1759}} [[Кралство Великобритания]]
| страна2 = {{флагче|Франция|1759}} [[Кралство Франция]]
| командир1 = {{флагче|Великобритания|1759}} [[Едуард Хоук]]
| командир2 = {{флагче|Франция|1759}} [[Юбер дьо Бриен]]
| сила1 = 24 линейни кораба<br/>5 фригати
| сила2 = 21 линейни кораба<br/>6 фригати
| жертви1 = 2 унищожени линейни кораба<br/>400 загинали
| жертви2 = 6 унищожени линейни кораба<br/>1 пленен линеен кораб<br/>2500 загинали
| бележки =
}}
 
'''Битката в залива Киберон''' (на [[Френски език{{lang|fr|френски]] '''Bataille de Cardinaux''',}}; на [[Английски език{{lang|en|английски]] '''Battle of Quiberon bay'''}}) е решителното морско сражение от [[Седемгодишна война|Седемгодишната война]]. Състои се на 20 ноември 1759 г. край западните френски брегове, близо до [[Сен Назер|Сен-Назер]], между 24 английски и 21 френски [[Линеен кораб (ветроход)|линейни кораба]]. От английска страна клавнокомандващ е [[адмирал]] [[Сър Едуард Хоук|Едуард Хоук]], от френска - – маршал [[Юбер до Бриен, граф дьо Конфлан|Юбер дьо Конфлан]]. Сражението завършва с английска победа и лишава Франция не само от възможността да осъществи [[десант]] на [[Британски острови|Британските острови]], но и от морското ѝ превъзходство изобщо. То има сериозни последици за френските отвъдморски територии.
 
== Англия срещу Франция в Седемгодишната война ==
Основната външнополитическа цел на [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] през ХVІІІ в. е да сломи френската и испанската морска сила и да отнеме постепенно най-ценните им колонии. Опитът да постигне това през [[Война за австрийското наследство|Войната за австрийското наследство]] не успява: нито във бойните действия по море, нито в колониите. През мирния период от 1748 до 1756 г. в Европа се извършва огромна смяна на традиционните съюзи, известна като [[Дипломатическа революция]]. Англичаните привличат войнствената [[Кралство Прусия|Прусия]], докато французите формират мощна коалиция с възродената [[Хабсбургска монархия|Австрия]] и [[Русия]]. Английското правителство се надява, че Прусия ще бъде негова "континентална„континентална шпага"шпага“<ref>Изразът е на Хайнц Нойкирхен, ''Морската мощ в огледалото на историята'', Варна 1985, с. 173</ref> достатъчно дълго, за да сломи Франция по море. Началото на Седемгодишната война надхвърля неговите очаквания, защото Франция при [[Луи XV|Луи ХV]] не е онази сила от век по-рано, а и безотговорното влияние на [[Мадам Дьо Помпадур|мадам дьо Помпадур]] е довело до командните постове неспособни генерали. Франция търпи унизителни поражения при [[Битка при Росбах|Росбах]] и [[Битка при Крефелд|Крефелд]] и трябва да преосмисли стратегията си за войната.
[[Файл:Edward Hawke 1.jpg|ляво|мини|Сър Едуард Хоук]]
През 1758 г. властта там се съсредоточава в ръцете на [[Етиен Франсоа, херцог дьо Шоазьол|херцог дьо Шоазьол]], който е амбициран да възроди френската сила и да спечели войната. Под негово давление е подготвен план за инвазия в Англия и [[Шотландия]]. Френските кораби се съсредоточават в устието на [[Лоара]], а англичаните блокират бреговете на Франция. През август 1759 г. опитът на средиземноморския френски флот да се прехвърли при останалите кораби е спрян от английската победа при Лагуш. И макар че това прави невъзможен десант в самата Англия,<ref>Alfred Mahan, ''The influence of sea power upon history 1660- – 1783'', Boston 1965, p. 300</ref> Шоазьол продължава да се надява, че нещо може да се получи в Шотландия. Традиционно северните части на Великобритания се тресат от недоволство и се вдигат на въстания, често в подкрепа на претендентите на [[Стюарти|Стюартите]]те, тоест в съгласие с френските намерения.
 
== Ход на битката ==
Главнокомандващият френския флот в голямото пристанище [[Брест (Франция)|Брест]] маршал Конфлан има прост план: да излезе в открито море срещу англичаните; ако ги победи, към него да се присъедини десантният флот, ако ли не, той ще остане непокътнат. Множество проблеми осуетяват намеренията му, най-вече - – недостигът на обучени моряци, което се дължи на нехайството на министерството.<ref>Проблемите пред френския флот в тази епоха са резюмирани от James Stewart Pritchard, ''Louis XV's navy 1748- – 1762'', Montreal 1987, p. 206 така: лоша организация, безредна администрация, министерско нехайство, корупция, липса на боен дух.</ref> В средата на ноември 1759 г. настъпва лошо време, силен северен вятър вълнува морето. Хоук решава да прибере линейните кораби в [[Торбей (община)|Торбей]], оставяйки няколко фрегати да следят движенията на французите. Научавайки това, Конфлан използва шанса.<ref>Oliver Warner, ''Great Sea Battles'', London 1963, p. 92</ref> Той излиза в морето, но взесто да заеме позиции за битка в Ла Манша, се спуска на юг, към залива Киберон, където са десантните кораби.
 
Това, което изненадва Конфлан, е светкавичната реакция на англичаните. Хоук е изнервен от дългото чакане и смята да се бие на всяка цена. Освен това той знае, че в родината му не прощават слабостта и може да се изправи пред военен съд, ако бездейства. На 20 ноември ескадрата му застига французите пред самия залив Киберон. Втората изненада за французите е прекомерната решителност на английския адмирал. Въпреки вятъра и опасните вълни, въпреки плитчините, които англичаните не познават добре, Хоук дава сигнал за безогледна атака и лов на противникови кораби.<ref>''Ibid''., p. 94</ref> Следобед се завръзват отделни битки, в които огневите престрелки са последвани от абордажни схватки. До падането на вечерта французите изгубват пет линейни кораба, а останалите избягват в залива, зад прикритието на бреговата артилерия. Впоследствие те се измъкват на юг, към [[Рошфор]]. Два от английските кораби засядат в плитчините и по-късно са разрушени. Адмиралският кораб на Конфлан ''Солей Роял'' се оказва изолиран в съседния залив, така че е изтеглен на брега и изоставен.<ref>Mahan, ''The influence of sea power''..., p. 303</ref>
 
== Последици ==
"След„След Киберон Франция не можеше да постигне вече нищо по море"море“,<ref>Цитатът е на George ''McKinnon Wrong, The Fall of Canada: A Chapter in the History of the Seven Years' War'', Oxford 1914, p. 117</ref> е убеждението на англичаните. Съдейки по изгубените кораби, поражението на французите не е толкова голямо, но като се има предвид разклатеният им боен дух, то има огромно въздействие. Не само че всякакви планове за десант са изоставени, но френските кораби не посмяват повече да излязат в морето през тази война. Всъщност те са обект на престъпно нехайство, изоставени да се рушат в пристанищата. Години по-късно Шоазьол започва кампания за набиране на средства от поданиците на Луи ХV, за да възстанови силата на френския флот. За англичаните 1759 г. е '''Annus mirabilis''', годината на чудесата. С една битка те постигат онова, което са искали още от времето на [[Славна революция|Славната революция]] - – необезпокоявано господство по море и възможност да отнемат френските колонии. Към времето на битката те вече са завзели някои от френските крапости в [[Канада (Нова Франция)|Канада]], включително и [[Квебек (град)|Квебек]]. Изключително належащата помощ на французите за спасяването на цяла Канада вече не може да се изпрати. На 8 септември 1760 г. англичаните превземат [[Монреал]] и с френската власт в Канада е свършено.<ref>Нойкирхен, ''Морската мощ''..., с. 178</ref> Аналогични са събитията и в [[Индия]]. Там френското влияние е свито до 4- – 5 крепости, най вече [[Пондичери|Пондишери]], докато под английски контрол е половината [[индийски субконтинент]].
 
== Бележки ==