Битка при Киберон: Разлика между версии

'''Битката в залива Киберон''' ({{lang|fr|Bataille de Cardinaux}}; {{lang|en|Battle of Quiberon bay}}) е решителното морско сражение от [[Седемгодишна война|Седемгодишната война]]. Състои се на 20 ноември 1759 г. край западните френски брегове, близо до [[Сен Назер|Сен-Назер]], между 24 английски и 21 френски [[Линеен кораб (ветроход)|линейни кораба]]. От английска страна клавнокомандващглавнокомандващ е [[адмирал]] [[Сър Едуард Хоук|Едуард Хоук]], от френска – маршал [[Юбер до Бриен, граф дьо Конфлан|Юбер дьо Конфлан]]. Сражението завършва с английска победа и лишава Франция не само от възможността да осъществи [[десант]] на [[Британски острови|Британските острови]], но и от морското ѝ превъзходство изобщо. То има сериозни последици за френските отвъдморски територии.

Това, което изненадва Конфлан, е светкавичната реакция на англичаните. Хоук е изнервен от дългото чакане и смята да се бие на всяка цена. Освен това той знае, че в родината му не прощават слабостта и може да се изправи пред военен съд, ако бездейства. На 20 ноември ескадрата му застига французите пред самия залив Киберон. Втората изненада за французите е прекомерната решителност на английския адмирал. Въпреки вятъра и опасните вълни, въпреки плитчините, които англичаните не познават добре, Хоук дава сигнал за безогледна атака и лов на противникови кораби.<ref>''Ibid''., p. 94</ref> Следобед се завръзват отделни битки, в които огневите престрелки са последвани от абордажни схватки. До падането на вечерта французите изгубват пет линейни кораба, а останалите избягват в залива, зад прикритието на бреговата артилерия. Впоследствие те се измъкват на юг, към [[Рошфор (Шарант Маритим)|Рошфор]]. Два от английските кораби засядат в плитчините и по-късно са разрушени. Адмиралският кораб на Конфлан ''Солей Роял'' се оказва изолиран в съседния залив, така че е изтеглен на брега и изоставен.<ref>Mahan, ''The influence of sea power''..., p. 303</ref>

„След Киберон Франция не можеше да постигне вече нищо по море“,<ref>Цитатът е на George ''McKinnon Wrong, The Fall of Canada: A Chapter in the History of the Seven Years' War'', Oxford 1914, p. 117</ref> е убеждението на англичаните. Съдейки по изгубените кораби, поражението на французите не е толкова голямо, но като се има предвид разклатеният им боен дух, то има огромно въздействие. Не само че всякакви планове за десант са изоставени, но френските кораби не посмяват повече да излязат в морето през тази война. Всъщност те са обект на престъпно нехайство, изоставени да се рушат в пристанищата. Години по-късно Шоазьол започва кампания за набиране на средства от поданиците на Луи ХV, за да възстанови силата на френския флот. За англичаните 1759 г. е '''Annus mirabilis''', годината на чудесата. С една битка те постигат онова, което са искали още от времето на [[Славна революция|Славната революция]] – необезпокоявано господство по море и възможност да отнемат френските колонии. Към времето на битката те вече са завзели някои от френските крапостикрепости в [[Канада (Нова Франция)|Канада]], включително и [[Квебек (град)|Квебек]]. Изключително належащата помощ на французите за спасяването на цяла Канада вече не може да се изпрати. На 8 септември 1760 г. англичаните превземат [[Монреал]] и с френската власт в Канада е свършено.<ref>Нойкирхен, ''Морската мощ''..., с. 178</ref> Аналогични са събитията и в [[Индия]]. Там френското влияние е свито до 4 – 5 крепости, най вече [[Пондичери|Пондишери]], докато под английски контрол е половината [[индийски субконтинент]].