Разлика между версии на „Битка при Киберон“

м
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
 
== Англия срещу Франция в Седемгодишната война ==
Основната външнополитическа цел на [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] през ХVІІІ в. е да сломи френската и испанската морска сила и да отнеме постепенно най-ценните им колонии. Опитът да постигне това през [[Война за австрийското наследство|Войната за австрийското наследство]] не успява: нито въвв бойните действия по море, нито в колониите. През мирния период от 1748 до 1756 г. в Европа се извършва огромна смяна на традиционните съюзи, известна като [[Дипломатическа революция]]. Англичаните привличат войнствената [[Кралство Прусия|Прусия]], докато французите формират мощна коалиция с възродената [[Хабсбургска монархия|Австрия]] и [[Русия]]. Английското правителство се надява, че Прусия ще бъде негова „континентална шпага“<ref>Изразът е на Хайнц Нойкирхен, ''Морската мощ в огледалото на историята'', Варна 1985, с. 173</ref> достатъчно дълго, за да сломи Франция по море. Началото на Седемгодишната война надхвърля неговите очаквания, защото Франция при [[Луи XV|Луи ХV]] не е онази сила от век по-рано, а и безотговорното влияние на [[Мадам Дьо Помпадур|мадам дьо Помпадур]] е довело до командните постове неспособни генерали. Франция търпи унизителни поражения при [[Битка при Росбах|Росбах]] и [[Битка при Крефелд|Крефелд]] и трябва да преосмисли стратегията си за войната.
[[Файл:Edward Hawke 1.jpg|ляво|мини|Сър Едуард Хоук]]
През 1758 г. властта там се съсредоточава в ръцете на [[Етиен Франсоа, херцог дьо Шоазьол|херцог дьо Шоазьол]], който е амбициран да възроди френската сила и да спечели войната. Под негово давление е подготвен план за инвазия в Англия и [[Шотландия]]. Френските кораби се съсредоточават в устието на [[Лоара]], а англичаните блокират бреговете на Франция. През август 1759 г. опитът на средиземноморския френски флот да се прехвърли при останалите кораби е спрян от английската победа при Лагуш. И макар че това прави невъзможен десант в самата Англия,<ref>Alfred Mahan, ''The influence of sea power upon history 1660 – 1783'', Boston 1965, p. 300</ref> Шоазьол продължава да се надява, че нещо може да се получи в Шотландия. Традиционно северните части на Великобритания се тресат от недоволство и се вдигат на въстания, често в подкрепа на претендентите на [[Стюарти]]те, тоест в съгласие с френските намерения.