Велко Палин: Разлика между версии

След войната служи в БНА. Завършва Военната академия „Фрунзе“ и Висшата военна академия на ГЩ на съветската армия.<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 109</ref> До 1952 г. временно изпълнява длъжността командир на [[двадесет и четвърта мотострелкова дивизия]], а след това става началник-щаб на първа армия<ref>[http://politburo.archives.bg/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1950-1959/3484---75--31--1952-- Протокол № 75 от 31 май 1952 г.]</ref>. От 8 септември 1959 г. е генерал-майор. Началник на Военната академия „Георги Сава Раковски“ (1962 – 1964). Към 1965 г. е командир на първа армия. През 1965 година участва в разкриването на [[Опит за преврат срещу Тодор Живков (1965)|Заговора на Горуня]] – за демонстрираната лоялност диктаторът [[Тодор Живков]] го издига за началник на [[Главно политическо управление на българската народна армия|Главното политическо управление на българската армия]] (1966 – 1971) и завеждащ [[Отдел „Военен“ при ЦК на БКП|Военноадминистративния отдел на ЦК на БКП]] (1971 – 1989).<ref name="христов">{{cite book | last = Христо | first = Христов | authorlink = Христо Христов (журналист) | year = 2009 | title = Тодор Живков. Биография | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0586-1 | pages = 176}}</ref> От 1966 до 1971 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1971 до 1990 г. е член на ЦК на БКП.<ref>[http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779&sectionID=5 Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина]</ref><ref>[http://www.vidin-online.com/voyni/gen-velko-palin ген.Велко Палин]</ref> Награждаван е с два ордена „Георги Димитров“ и почетното звание „Герой на социалистическия труд“. Умира през 2012 година.