Латинската империя, създаването на която кръстоносците прокламират в Константинопол, има слаб контрол върху бившите византийски територии, които са по-отдалечени от столицата.
В следващите 2 години, възползвайки се от войната между латините и Българскотобългарското царство на [[Калоян]], [[Теодор I Ласкарис|Теодор Ласкарис]] успява да отвоюва голяма част от латинските завоевания в [[Мала Азия]] и през 1206 г. се провъзгласява за император на Никейската империя. Така наред с [[Епирско деспотство|Епирското деспотство]] и [[ТрапезундТрапезундска империя|Трапезундската империя]] Никейската империя става третата ромейска държава, която оцелялата византийска аристокрация успява да създаде върху част от териториите на Византийската империя. Съвсем скоро трите ромейски държави, всяка от които постига успехи в борбата срещу разклатената Латинска империя, започват да си оспорват правото върхуда наследството нанаследят Византия. За да се легитимира като единствен законен наследник на византийските импратори, който има неотменното право да възстанови [[Византия]], Теодор премества седалището на Константинополския [[патриарх]] в Никея и през 1219 г. се жени за дъщерята[[Мария дьо Куртене]], дъщеря на латинската императрица Йоланда Фландърска през 1219 г.
През 1220 г. Теодор напада Латинска империя, но мирът е възстановен. Освен срещу Латинската империя и останалите гръцки държави, никейският император воюва и срещу [[Иконийски султанат|Иконийския султанат]] на [[Селджукски турциСелджуци|селджукските турци]], които междувременно успяват да превземат значителни територии от бившите владения на Византия в Южна Мала Азия.
В края на царуването си Теодор I умирауправлява територия, която почти съвпада с тази на старите римски провинции в Азия и Витиния. Умира през 1222 и е наследен от сина си [[Йоан III Дука Ватаций]]
