Difference between revisions of "Теодор I Ласкарис"

През 1199 година Теодор се жени за [[Анна Ангелина]], дъщеря на византийския император [[Алексий III Ангел]] и [[Ефросина Дукина Каматерина]].
 
По-късно Теодор се изявява при обсадата на [[Константинопол]] на латините, по време на [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] (1203- – 1204). Той остава в града, до самото проникване на [[латини]]те в града, при което заедно с жена си избягва през [[Босфора]]. Почти по същото време брат му Константин Ласкарис е неуспешно е провъзгласен за император от някои от защитниците на Константинопол. Теодор се установява в [[Изник|Никея]], [[Витиния]], която се превръща в основна отправна точка на съгражданите му.
 
В началото Теодор не претендира за императорска титла, може би защото тъста му и брат му са били все още живи или пък заради предстоящата Латинска инвазия, или пък защото по това време няма Константинополски патриарх, който да го короняса за император. Обявен е за император през 1205 година, като за коронясването му в Никея е поканен [[Йоан X (патриарх)|Йоан X Каматир]]. Йоан умира през 1206 година, преди коронясването. Теодор определя [[Михаил IV (патриарх)|Михаил IV]] за нов патриарх и е коронясан от него през март 1208 година.
Никейците извоюват победа над войските на румелийския султанат, при която битка Теодор убива султана.<ref name="''Cambridge Medieval History'', p. 547">''Cambridge Medieval History'', p. 547</ref> Въпреки, че опасността от Румелийския султанат и Алексий III е неутрализирана, император Анри побеждава Теодор още същата година и установява контрол над южните брегове на [[Мраморно море]]. Независимо от това поражение, Теодор успява се възползва от смъртта на [[Давид Комнин]], брат на император [[Алексий II Комнин]] през 1212 година и да разшири контрола си над [[Пафлагония]]
 
През 1213г1213 г. флотът на [[Марко Санудо]] атакува град [[Смирна]] в Мала Азия в подкрепа на имераторимператор [[Хенрих Фландърски]], който по това време воюва с [[Никейска империя|Никейската империя]]. Въпреки, че венецианците овладяват за кратко града и околностите му, императораимператорът на [[Никейска империя|Никея]] - – Теодор I Ласкарис с тридесет кораба разбива флота на Санудо, а самиясамият херцог на Наксос попада в плен. Въпреки това, благодарение на своя чар, интелект и характер, Санудо успява да спечели благоразположението на Ласкарис, който му дава сестра си за съпруга. През 2014г1214 г. между Латинската Империя и Никея е сключен мирен договор, скрепен с династичен брак между племенницата на [[Хенрих Фландърски]] и Теодор I Ласкарис.  
 
Въпреки предимно мирните отношения, Теодор напада ЛатинскаЛатинската империя през 1220 г., но мирът е възстановен. Теодор умира през ноември 1221 и е наследен зет си [[Йоан III Дука Ватаций]].
 
В края на царуването си той управлява територия, която почти съвпада с тази на старите [[Римска империя|римски]] провинции в [[Азия (римска провинция)|Азия]] и [[Витиния и Понт|Витиния]]. Въпреки, че няма доказателства за по-сериозни управленски качества, чрез своя кураж и военни умения той помага на византийската нация не само да оцелее, но в крайна сметка да отвърне на Латинската инвазия.