Добри Чинтулов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Защити „Добри Чинтулов“: Чест обект на вандализъм ([Редактиране=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 12:40, 18 октомври 2019 (UTC)) [Преместване=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 12:40, 18 октомври 2019 (UTC)))
м Премахната редакция 9643893 на 151.251.240.110 (б.)
Етикет: Връщане
Ред 13:
'''Добри Петров Чинтулов''' ([[1822]] – [[1886]]) е [[България|български]] [[поет]], [[композитор]] и [[педагог]].
 
== Биография ==
[[Файл:Dobri-Chintulov-house-entrance.jpg|мини|260п|Уличката и портата към къщата музей „Добри Чинтулов“ в Сливен]]
[[File:Ortaköy June 1871-02.jpg|мини|260п|Обща снимка на делегатите на Събора в Цариград от 24 юли 1871 година. Добри Чинтулов е трети на втория ред (№16)]]
Добри Чинтулов е роден през [[1822]] година в град [[Сливен]] в семейството на занаятчия. Първите си шестнадесет години прекарва в родния си град, посещавайки гръцко училище. Баща му е бил много беден, така че през [[1838]] година Чинтулов сам заминава за [[Велико Търново|Търново]], където учи около шест месеца, като в същото време и слугувал. Оттам той заминава за [[Букурещ]], където учи (отново на гръцки) около година и половина при учителите братя Христиди. Чинтулов отива в [[Одеса]], след като [[Захари Княжески]] му съобщава, че руското правителство е отпуснало няколко стипендии за българите. За пътуването му спомага Димитър Диамандиев от Сливен, живеещ в [[Браила]].<ref name="slovo" />
 
Чинтулов успява да получи стипендия и за три години завършва в Одеса околийското училище, което тогава се състояло от четири класа, по две години всеки клас. След това постъпва в [[Одеска духовна семинария|семинарията]], която завършва за шест години, и през [[1850]] година се връща в България.<ref name="slovo" />
 
От [[1850]] до [[1858]] година учителства в Сливен. Едновременно с това участва в [[Борба за българска църковна независимост|борбата за църковна независимост]] и [[Новобългарско просветно движение|новобългарска просвета]]. Основава и читалище в родния си град. Пише и разпространява патриотично-революционни стихове. Някои от тях добиват голяма популярност, което предизвиква ненавистта на туркофилските и [[гъркомани|гъркоманските]] среди, които даже извършват покушение над него. Всичко това принуждава Чинтулов да се премести да учителства в Ямбол като главен [[учител]] до [[1861]] година. През 1861 г. Сливенската община повиква Чинтулов пак в Сливен, където той отново става главен учител и учителства непрекъснато до [[1871]] година, като през тази година е избран за делегат от [[Сливенска епархия]] на [[Първи църковно-народен събор|Първия български църковно-народен събор]] в [[Цариград]] при изработването на екзархийски устав. След завръщането си от Цариград, Чинтулов учителства още около 3 години, като сам напуска поради проблеми със зрението.<ref name="slovo">[http://www.slovo.bg/chintul/ Биографични бележки за Добри Чинтулов]</ref><ref name="eb" />
 
Макар и полусляп и болен, той е един от хората, които посрещат руските войски при идването им в Сливен на 5 / [[17 януари]] [[1878]] г., където изнася пламенна реч на руски.<ref name="eb">Енциклопедия България, том 7, Издателство на БАН, София, 1996, стр. 469</ref>
 
== Творчество ==
Поетическото наследство на Чинтулов не е голямо – доказано е авторството му на около 20 стихотворения, сред които ''[[Къде си, вярна ти любов народна?]]'', ''[[Стани, стани, юнак балкански]]'', ''[[Вятър ечи, Балкан стене]]''. Приживе е публикувал само три свои стихотворения – в „[[Цариградски вестник]]“ през 1849 година: „Стара майка се прощава със сина си“, „Китка от Балкана“, „Изпроводяк на едного българина из Одеса“.
 
Останалите са достигнали до нас чрез ръкописни [[препис]]и, често променяни и включвани в песнопойки от други хора без съвременниците му да знаят кой е оригиналният им автор.<ref name="eb">Енциклопедия България, том 7, Издателство на БАН, София, 1996, стр. 469</ref> Въздействието на тези песни било огромно за революционизирането на българската младеж и за общия патриотичен и борчески подем на народа.
 
Чинтулов е участвал в първия български литературен кръг, чиито други представители са [[Найден Геров]], [[Иван Богоров]], [[Димитър Мутев]], [[Елена Мутева]], [[Ботьо Петков]].<ref name="eb" />