Разлика между версии на „Самуил“

м (Премахнати редакции на Kire of Macedonia (б.), към версия на Nk)
Етикет: Отмяна
 
== Произход и историческо значение ==
За ранните години на Самуил не се знае много. [[Самуилов надпис|Надписът]] от с. [[Герман (Ном Лерин)|Герман]] край [[Преспанско езеро|Преспанското езеро]] и добавките на епископ [[Михаил Деволски]] към хрониките на [[Скилица]] сочат, че бащата на комитопулите е [[Никола (комит)|Никола]], а майка им – [[Рипсимия]].<ref>B. Prokic. Die Zusätze in der Handschrift des Johannes Scylitzes. München, 1906, p. 28</ref><ref name="Andreev1999">Андреев, 1999, стр. 331 – 334</ref> Нейното име според някои изследователи говори за арменския ѝ произход.<ref>Adontz, N (1938). „Samuel l'Armenien, roi des Bulgares“. MAR Bclsmp (39):p. 37. </ref> Според изворите Никола е бил болярин и областен управител от най-високо ниво.<ref>[https://web.archive.org/web/20090525122132/http://www.vmro-rousse.hit.bg/Pl_Pavlov.html Пламен Павлов, Цар Самуил и "българската епопея", София - Велико Търново, 2002]</ref> В [[латински|латинската]] версия на хрониките на Скилица е наречен ''comes'', а синовете му – ''comites''. Титлата комит„комит“ е давана на управниците на [[комитат]]и, на които България е разделена от средата на IX век.<ref>Златарски, т. 1, ч. 2, 1971, стр. 604</ref> По правило в Първото българско царство тази титла е давана единствено на аристократи, свързани с царската династия т.е. на най-близки родственици на царя.<ref>[https://web.archive.org/web/20090525122132/http://www.vmro-rousse.hit.bg/Pl_Pavlov.html Пламен Павлов, Цар Самуил и "българската епопея", София - Велико Търново, 2002]</ref> Предполага се, че комит Никола е управител на голямата област [[София|Средец]].<ref>Ангелов Д., ''Византия – политическа история'', Издателство „Идея“, Стара Загора, 1994, ISBN 954-8638-06-1, стр. 180</ref> Вероятно той се намира в близки родствени връзки с преславския царски двор – сред потомците му са разпространени имената на владетели от [[Крумова династия|Симеоновия род]].<ref>Благоева, Б. За произхода на цар Самуил, Исторически преглед, № 2, 1966, стр. 91 – 94</ref> Самуил кръщава един от синовете си, [[Гавраил Радомир]], на неговия дядо – Гавраил, брат на Симеон, а племенникът на Самуил, [[Иван Владислав]], кръщава един от своите синове на прадядо си – [[Пресиян]].
 
Предположението, срещащо се в по-стари изследвания, че Самуил е имал съгласно с тогавашния български обичай второ име Стефан, почива на исторически извор, чиято автентичност е оспорена.<ref>[[Иван Снегаров|Снегаров]]: ''История на Охридската Архиепископия'', стр. [http://promacedonia.org/is/is_1_2.html 20]; [[Александър Хилфердинг|Гильфердинг]]: ''[http://books.google.com/books?id=PSbTAAAAMAAJ&printsec=titlepage&source=gbs_v2_summary_r&cad=0 Собраніе сочиненій]'', стр. 199; Пириватрич: ''Самуиловата държава'', стр. [http://www.promacedonia.org/new_books/pirivatrich.html 62 – 72]</ref>