Християнство: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 34:
С името „християнин“ ({{lang|el|Χριστιανός}}) последователите на Христос започват да бъдат наричани от нееврейските жители на град [[Антиохия]],{{hrf|БПЦ|2009}} а първото запазено писмено споменаване на термина „християнство“ (Χριστιανισμός) е в текст на [[Игнатий Богоносец]] от около 100 година.{{hrf|Elwell|2001|266, 828}} В книгите на [[Нов завет|Новия завет]] самите християни се наричат „братя“, „вярващи“, „избрани“, „светци“.
 
В началото на съществуването на християнската [[Църква (институция)|църква]] тя се оглавява от дванадесетте [[апостол]]и, най-активни от които са [[Петър (апостол)|Петър]] и [[Павел (апостол)|Павел]], а след това от първите [[епископ]]и, смятани от християните за наследници на апостолите. Първоначално християнството се разпространява в Палестина, а след това и в [[Северна Африка]], [[Мала Азия]], [[Близък изток|Близкия изток]] и европейските земи на [[Римска империя|Римската империя]] – там главно с усилията на апостол Павел.
 
При своето възникване християните са подложени на преследване от представителите на ортодоксалния юдаизъм, които отхвърлят ученията на апостолите, а някои от раннохристиянските водачи, като [[Стефан Първомъченик]] и [[Яков Зеведеев]], са убити.{{hrf|БПЦ|2009}} По-масови преследвания на християните започват от страна на римските власти, след като през 64 година те са обвинени от император [[Нерон]] за предизвикването на [[Големият пожар в Рим|Големия пожар]] в [[Рим]]. Според християнската традиция по това време са убити апостолите Петър и Павел. Преследванията продължават и през следващите десетилетия, като са особено интензивни при императорите [[Деций]] и [[Диоклециан]], и са прекратени трайно едва с [[Медиолански едикт|Медиоланския едикт]] на император [[Константин I Велики|Константин I]] от 313 година.