Разлика между версии на „Самуил“

Около 978 г.<ref name="vmro-rousse1">Павлов, Пл., Цар Самуил и „българската епопея“</ref> двамата синове на цар [[Петър I (България)|Петър]] – [[Борис II|Борис]] и [[Роман (цар)|Роман]], които са пленени от византийците при превземането на Преслав през 971 г., се завръщат в България при не съвсем изяснени обстоятелства.<ref>П. Петров, ''„Восстание Петра и Бояна“''. Някои автори описват събитията като бягство на Борис и Роман от византийския плен (виж. Андреев, 1999). Други смятат, че византийците умишлено са допуснали Борис и Роман да избягат, с надеждата, че завръщането им ще предизвика раздор в българския лагер (виж. Златарски, 1971, стр. 625 срав. с Косев, Петров, Тъпкова-Заимова, 1981, стр. 402 – 403). Според Файн достигналите до нас сведения са недостатъчни за категорично заключение по обстоятелствата, при които братята са напуснали Константинопол (виж. Fine, 1983, стр. 189).</ref> На границата Борис е убит по грешка от български граничар, който е заблуден от византийските му дрехи. Борисовият брат Роман успява да обясни кой е, отведен е при Самуил във [[Видин]]<ref>Златарски идентифицира Видин с [[Воден]]. Според него Роман е бил приет и обявен за цар именно във Воден.(виж Златарски, Ч.2, стр. 622 – 623) Изворите обаче сочат, че Борис и Роман са пресекли границата с България към Ихтиманската клисура, поради което е по-вероятно да е бил отведен във Видин, където при това се намира и седалището на Самуил.</ref> и е провъзгласен от [[комитопули]]те за цар, а Самуил става първи [[пълководец]] на България.<ref>Златарски, 1971, т. 1, ч. 2, стр. 622 – 623</ref><sup>,</sup><ref>Белградският византолог Острогорски оспорва тази йерархия като смята, че Роман е управителят на Скопие (сиреч подчинен на Самуил) предал по-късно града на василевса. Тази си хипотеза Острогорски изгражда върху свое тълкование на Скилицевата хроника (виж. Ostrogorsky, 1963, IV.6., стр. 250). Модерни византолози като [http://www.hist.uzh.ch/verwandtegebiete/byzantinistik/personen/straessle.html Щресле] отхвърлят това тълкование категорично (виж. Strässle, 2006, II.2.1.2, стр. 161 – 162).</ref> Самуил и [[Арон (комитопул)|Арон]] приемат Роман за титулярен владетел, осъзнавайки необходимостта от обединяване на българите в трудната им кауза да запазят независимостта си от Византия.<ref>Treadgold, 1997, стр. 514</ref> Немаловажен при това е фактът, че Роман е единственият пряк наследник на Петър I.
 
ЦарНякои учени като П.Петров позовавайки се на хрониката на по-късно живелия [[Йоан Скилица]] смятат, че цар Роман оставя управлението в ръцете на Самуил, а той се занимава най-вече с [[Църква (институция)|църковни]] дела.<ref>П. Петров, ''„Восстание Петра и Бояна“'', 1962, стр. 219 – 225</ref><sup>,</sup><ref>Сред запомнящите му се дела е основаването на манастира [[Св. Георги Бързи (манастир)|„Св. Георги Бързи“]] (в близост до [[Скопие]]).</ref> Но съвременниците на тези събития арабинът Яхйя Антиохийски и арменецът Степан Таронски са категорични, че Роман не е бил само фигурант, а действително е управлявал и е участвал във военните походи и битките с ромеите.<ref>[https://web.archive.org/web/20090525122132/http://www.vmro-rousse.hit.bg/Pl_Pavlov.html Пламен Павлов, Цар Самуил и "българската епопея", София - Велико Търново, 2002]</ref> Чак след повторното му пленяване през 991 г. (също по време на битка), когато е хвърлен и затвор в Константинопол и след смъртта му в тъмницата през 997 г., Самуил е провъзгласен за цар.<ref>[https://web.archive.org/web/20090525122132/http://www.vmro-rousse.hit.bg/Pl_Pavlov.html Пламен Павлов, Цар Самуил и "българската епопея", София - Велико Търново, 2002]</ref>
 
Самуил настъпва срещу Византия, като на юг достига чак до [[Пелопонес]].<ref>Ioannes Scylitzes. Historia, стр. 276</ref>