Луи XIV: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 91:
Според Пиренейския договор Мария Тереза се отказва от всички права върху испанския престол за себе си и за всичките си наследници. Мазарини обаче обвързва отказа с изплащането на зестрата от 500 000 екю. Тъй като тя никога не е платена, Луи ХІV и неговите съветници считат отказа за невалиден. В момента на сватбата през 1660 г. принцесата е наследник на престола, но през 1661 г. баща ѝ [[Фелипе IV|Фелипе ІV]] ненадейно се сдобива със син. Това е [[Карлос II|Карлос ІІ]] – умствено и физически недоразвит, плод на дългогодишната политика на испанските Хабсбурги да се женят с най-близките си роднини.<ref>John Langdon-Davies, ''Carlos II, the king who would not die'', Prentice hall 1963, p. 29</ref> В началото това дете предизвиква разочарование във Франция, но настроението се възвръща, защото всички вярват, че то ще умре скоро – както десетки други случаи в онази епоха. Карлос обаче се оказва неподозирано издръжлив, преживява първите си години и постепенно се закрепва. От 1665 г. той е крал на огромната испанска монархия, макар че е същинска гротеска. Луи решава, че може да премине в настъпление.
Неговите юристи откриват, че в две нидерландски провинции ([[Брабант]] и [[Ено]]) все още действа старото деволюционно право, според което първородното дете, независимо от пола, наследява родителите си. От името на съпругата си той иска тези провинции. Проведена е внимателна дипломатическа подготовка – Юг дьо Лион сключва нови съюзни договори с Обединените провинции, [[Дания]] и [[Швеция]]. На 24 май 1667 г. 35-хилядна армия начело с [[Анри дьо Тюрен|маршал дьо Тюрен]] навлиза в Нидерландия и поставя началото на [[Деволюционна война|Деволюционната война]]. Той лесно превзема [[Шарлероа]], [[Турне]] и Лил, а по-късно – [[Сент Омер|Сен-Омер]] и [[Ат]].<ref>Подробна хронология на кампанията в Ernest Lavisse, ''Histoire de France depuis les origines jusqu’à la Révolution'', t. VII, partie II, Paris 1901, p. 290</ref> Французите не срещат полева съпротива от испанските власти.<ref>McKay, ''Rise of the Great Powers''…, p. 20. Авторът пише: „Беше ясно, че ако има сериозна съпротива на французите, тя ще да дойде от другаде.“</ref> Луи лично участва във войната и спокойно взема със себе си много от придворните си, включително кралицата и две любовници.<ref>Peter Burke, ''The fabrication of Louis XIV'', London 1992, p. 72</ref> През 1668 г. следваща жертва на негова агресия става областта [[Франш Конте|Франш-Конте]] (едната част от Бургундия, която от края на ХV в. остава под властта на Хабсбургите). Показателно за френската ефективност е, че операцията започва на 3 февруари, а завършва с пълното покоряване на областта 16 дни по-късно.
За първи път френски действия против Хабсбургите предизвикват притеснения сред европейските държави. И ако Луи вярва, че само продължава борбата против тях, холандците, англичаните и дори шведите не одобряват действията му. През януари 1668 г. те сключват съюзен договор против Франция ([[Троен съюз (1668)|Тройния съюз]]) и Кралят-Слънце се вижда принуден да спре войната. Възмутен от предателството на своите съюзници, той ще промени посоката на външната си политика, за да ги накаже.
| |||