|
== История ==
=== Построяване и разорения ===
ЖителиМанастирът навероятно се средновековен. ГорнаВ Баня1863 вгодина [[1863]]жителите г.на най-накраясело Горна Баня успяват да издействат разрешение от турската власт за възстановяване на ''манастирския храм „Св.Св. Кирил и Методий“''манастира. Най-голям радетел на това богоугодно и национално дело е горнобанчанинагорнобанчанинът дедо Цене , (иметочието муиме е вдълбано в камък от подновената стена на храма ). ПатриотДедо иЦене, който е предандоверен човек на [[Васил Левски]], той започва безвъзстановянето дана питахрама никогобез възстановяването муразрешение, но турцитее научават,арестуван арестувати го закарватоткаран на съд в [[ РусчукРусе]] , понеже нямал разрешение за строителството на нова християнска черква. Като държалС твърдоподкуп на истината, че не строи нова а поправя стара църква и най-вече с големи рушвети на [[Корупция|корумпираните]] турски чиновницичиновниците дедо Цене се оттървавалежи само с два месеца и половина в занданазатвора. След това той събрал цяло стадо отсъбира 600 овце и овни и сам ги закаралоткарва в [[Цариград]], подарил цялото стадо рушвет на великия везир и така издействал разрешение за съграждането, не само на храма, но и на манастира „Св. Св. Кирил и Методий“. ХрамаХрамът на обителта е възстановен напълно в края на [[1875]] г. В 1876 г. църквата е осветена от софийския митрополит Милети[[Мелетий Софийски|Мелетий]] и започва строителството и на просторна двуетажна сграда с чардаци за монасите. През [[Руско-турската война (1877-1878)| Освободителната Руско- турскататурскатата война ]] от 1877 - 1878 г.]] година дядо Цене е мобилизиран да служи в турския обоз който прекарва храна и муниции на османските войски ,. тойТой обаче бързо избягалбяга при освободителитеруснаците и след няколко месеца облечен с руска униформа влязълвлиза в София на [[4 януари]] [[1878]] г. заедно с войските на освободителите водени от [[Гурко|генерал Гурко]].<ref name=":1">[http://strannik.bg/o/5448/gornobanski-lyulinski-manastir-sv-sv-kiril-i-metodij Горнобански (Люлински) манастир „Св.Св. Кирил и Методий“, Странник БГ маршрути]</ref> ▼''Манастирът „Св. Св. Кирил и Методий“'' е част от общността на манастирите в [[Софийска света гора|Софийската Света гора]]. Основан е около средата на [[13 век|ХІІІ век]] по времето на [[Асеневци]], възникването му се свързва <ref name=":1">[http://strannik.bg/o/5448/gornobanski-lyulinski-manastir-sv-sv-kiril-i-metodij Горнобански (Люлински) манастир „Св.Св. Кирил и Методий“, Странник БГ маршрути]</ref><ref name=":0">[http://www.bulgaria21.net/chicago/bg-facts/sofia-parks-preserves/1144 Софийска Света гора – Горнобански манастир]</ref> с близката българска крепост пазеща ''Бучинския проход'' към [[София]] и с исторически известнната широка строителна активност и иждивението на градителите на църкви и манастири мощните [[Александър (севастократор)|севастократор Александър]], братът на [[Иван Асен II|Цар Иван Асен II]], посторил в [[1241]] [[Света Петка Стара (София)|църквата Света Петка Стара]] в отстоящия само на няколко километра управляван от него [[Средец (София)|Средец]] и сина му [[Калоян (севастократор)|севастократор Калоян]] построил [[Боянска църква|манастира Св. Пантелеймон с Боянската църква]] и на църквата [[Свети Николай (София)|Св. Николай в София]] около [[1260]] г., били втори след [[Цар на българите|Царя]] в ранговете на могъщото [[Втора българска държава|Българско царство]]. След падането на Софийско под [[османска власт]] в 1388 г. [[Манастир]]ът „[[Св. Св. Кирил и Методий]]“ е многократно разрушаван от [[османци]]те и пак въстановяван от христолюбивите българи, предпоследно е разсипан в [[18 век|ХVІІІ]] век и отново възстановен. По времето когато [[Осман Пазвантоглу]] вилнее из Западна България тук в Люлин планина са пренесени от софийската черква [[Света Неделя (София)|Cв. Неделя]] и са скрити в периода [[1797]]-[[1804]] г. мощите на [[Стефан II Милутин|свети крал Стефан]] след което са врънати обратно. Това поражда поверието, че този сръбско-българският крал, владял и старите [[Първо Българско царство|български земи]] до [[Драч (област)|Драч]] и реките Осъм, [[Девол (окръг)|Девол]] и [[Томор|планината Томор]] в днешна [[Албания]], помагал на българите в западните им земи срещу домогванията на визйтнтийците, потомък на [[комитопули|Самуиловата династия]] и съпруг на [[Анна Тертер|Анна Българска]], баща на [[Анна Неда]], българска царица и майка на [[Михаил Шишман|цар Михайл Шишман]], е свързан с манастира като негов дарител или строител, но исторически данни които да го потвърдят не са открити. След връщането на мощите манастирът пак е разсипан от турците около [[Руско-турски войни|руско-турските войни]] в първата половина на [[19 век|ХІХ век]].<ref>[http://www.planinite.info/Istoricheski_zabelejitelnosti/Belejiti_manastiry/index_belejiti_manastory.htm Манастири в Люлин планина, Планините – исторически забележителности]</ref>
След счупването на оковите на владичеството Манастирът "Св. Св. Кирил и Методий" вВ свободна България манастирът бързо се замогва и дори се сдобива със значителни имоти. Но след [[Деветосептемврийски преврат|комунистическия преврат на 9 септември 1944 г]]. те за няколко години са му отнети от тяхнатаатеистичната власт, а в началото на [[1950-те|50-те години на XX век]], направоманастирът е затворен и самия манастир и в него са настанени [[трудови войски]] , което слага край на духовния живот. Имотите са окончателно разграбени, стопанството е разрушено, а монасите – прогонени. Впоследствие в края на 60-те тодини Светата обител частично е възстановена, но през [[1972]] г., [[пожар]] унищожава 100 годишните манастирски сгради и дървения покрив с купола на черквата. Скоро след това е възстановен само храмът на „Св. Св. Кирил и Методий“, но без съществувалия дотогава купол. Сега храмаХрамът, една помощна постройка и аязмото-чешма са единствените сградасгради останали от стария манастирски комплекс.<ref>[http://www.bulgariamonasteries.com/gornobanski_manastir.html Горнобански манастир – bulgariamonasteries.com]</ref> ▼=== Предпоследно възстановяване ===
▲Жители на с. Горна Баня в [[1863]] г. най-накрая успяват да издействат разрешение от турската власт за възстановяване на ''манастирския храм „Св.Св. Кирил и Методий“''. Най-голям радетел на това богоугодно и национално дело е горнобанчанина дедо Цене (името му е вдълбано в камък от подновената стена на храма). Патриот и предан човек на [[Васил Левски]], той започва без да пита никого възстановяването му, но турците научават, арестуват го закарват на съд в [[Русчук]], понеже нямал разрешение за строителството на нова християнска черква. Като държал твърдо на истината, че не строи нова а поправя стара църква и най-вече с големи рушвети на [[Корупция|корумпираните]] турски чиновници дедо Цене се оттървава само с два месеца и половина в зандана. След това той събрал цяло стадо от 600 овце и овни и сам ги закарал в [[Цариград]], подарил цялото стадо рушвет на великия везир и издействал разрешение за съграждането, не само на храма, но и на манастира „Св. Св. Кирил и Методий“. Храма на обителта е възстановен напълно в края на [[1875]] г. В 1876 г. църквата е осветена от софийския митрополит Милети и започва строителството и на просторна двуетажна сграда с чардаци за монасите. През [[Руско-турската война (1877-1878)|Освободителната Руско-турската война 1877-1878 г.]] дядо Цене е мобилизиран да служи в турския обоз който прекарва храна и муниции на османските войски, той обаче бързо избягал при освободителите и след няколко месеца облечен с руска униформа влязъл в София на [[4 януари]] [[1878]] г. заедно с войските на освободителите водени от [[Гурко|генерал Гурко]].<ref name=":1">[http://strannik.bg/o/5448/gornobanski-lyulinski-manastir-sv-sv-kiril-i-metodij Горнобански (Люлински) манастир „Св.Св. Кирил и Методий“, Странник БГ маршрути]</ref>
=== Последно разоряване и възстановяване ===
▲След счупването на оковите на владичеството Манастирът "Св. Св. Кирил и Методий" в свободна България бързо се замогва и дори се сдобива със значителни имоти. Но след [[Деветосептемврийски преврат|комунистическия преврат на 9 септември 1944 г]]. те за няколко години са му отнети от тяхната власт, а в началото на [[1950-те|50-те години на XX век]], направо е затворен и самия манастир и в него са настанени [[трудови войски]], което слага край на духовния живот. Имотите са окончателно разграбени, стопанството е разрушено, а монасите – прогонени. Впоследствие в края на 60-те тодини Светата обител частично е възстановена, но през [[1972]] г., [[пожар]] унищожава 100 годишните манастирски сгради и дървения покрив с купола на черквата. Скоро след това е възстановен само храмът на „Св. Св. Кирил и Методий“, но без съществувалия дотогава купол. Сега храма, една помощна постройка и аязмото-чешма са единствените сграда останали от стария манастирски комплекс.<ref>[http://www.bulgariamonasteries.com/gornobanski_manastir.html Горнобански манастир – bulgariamonasteries.com]</ref>
== Духовно служение ==
Манастирът „Св. Св. Кирил и Методий“ е в Софийската духовна околия на [[Софийска епархия|Софийската епархия]]. Той е действащ, но няма килии и е без монаси. Храмът, „Св. Св. Кирил и Методий“ отваря врати всяка [[събота]] и [[неделя]]. Между дърветата са изградени маси и пейки за поклонниците, а наблизо има [[аязмо|аязмо-чешма]] с течаща планинска вода. Храмов празник е [[11 май]] – патронния ден на Манастира в който [[Българска православна църква|Светата Българската Православна Църква]] почита [[Св. Св. Кирил и Методий|Равноапостолните Солунски братя просветители Св. Св. Кирил и Методий]] и успението Кирилово, на [[30 октомври]] се чества и празника на Свети Крал.<ref>[http://svetimesta.com/Манастири/Gornobansky-Monastery-of-St-Cyril-and-Methodius Горнобански манастир „Св. Св. Кирил и Методий“, Свети места]</ref>{{Br}}
<gallery class="center" caption="[[Файл:Горнобански манастир.jpg|мини|дясно|250п|Горнобански манастир]]">
</gallery>
== Вижте също ==
* [[Софийска света гора]]
== Бележки ==
| 