Надпис от Балши: Разлика между версии

Открит през декември 1917 г.е от австроунгарски войници, по време на [[Първата световна война]] върху каменен стълб в манастирски развалини край селос. [[Балши]] (на около 25 километра югозападно от [[Берат]], [[Албания]]) попрез времедекември на1917 [[Първа световна война|Първата световна война]]г. Надписът е издълбан на мраморен[[мрамор]]ен стълб. В горната част на стълба се намираима българскиятбългарски летописен надпис, а в долната – по-късен надгробен надпис на латински на [[нормани|норманския]] военачалник [[Робер дьо Монфор]], загинал през [[1108]] г.

Надписът еПредставлява важен домашен извор за покръстването на българите и за югозападната граница на българската държава от онова време. В краткото житие на [[Климент Охридски|Свети Климент Охридски]], написано от охридския архиепископ [[Димитър Хоматиан]] в началото на XII век, се говори и за други подобни каменни стълбове в района на [[Главиница (Албания)|Главиница]] в днешна Албания, в които се съобщавало за кръщението на българите. Хоматиан дори отдава издигането им на Свети Климент Охридски:

:''„Той (Климент) ни е оставил в Охрид такива възпоминания и свещени книги, както и собствените трудове на своята висока мисъл и ръка, които са почитани и тачени от целия народ не по-малко от богонаписаните Мойсееви плочи. А в Кефаления (Главиница) могат да се видят запазени и до наше време каменни стълбове, върху които са вдълбани букви, отбелязващи приобщаването и присъединяването на народа към Христа.“''

Сегашното местонахождение на камененния стълб с надписа не е известно. През първата половина на ХХ век се е съхранявалсъхраняван в музей в град [[Драч]] (днес Дуръс). В Археологическия музей в София се съхранява гипсов отпечатък на надписа.