Димитър Амбарев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 8:
 
'''Димитър Амбарев''' е православен свещеник, виден български антикомунист, политически затворник и активист за човешки права.
 
== Биография ==
Димитър Амбарев е правнук на съратника на Левски свещеник Стефан Бозов от [[Казанлък]]. Роден е на 11 септември 1944 г. в гр. [[Пловдив]]. Основно образование придобива в родния си град, след което учи в семинарията в Черепиш и в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“. Завършва висше богословско образование в Духовната академия „Св. Климент Охридски“. На 25 декември 1970 г. е ръкоположен за дякон от митрополит Варлаам, а на следващия ден и за свещеник. Служи в [[Преображенски манастир|Преображенския манастир]], храм „Св. Атанасий“, с. [[Куклен]], храм „Св. Богородица“, с. [[Широка лъка]], храм „Св. Кирил и Методий“, с. [[Устина]], в 1992-1993 е протосингел на [[Ловчанска епархия|Ловчанска митрополия]], а от 1994 г. - енорийски свещеник в храм „Св. Петка“ - стара в [[София]], където служи до пенсионирането си. През 2002 г. е награден с офикия „иконом“.<ref name="desebg.com">[[Христо Христов (журналист)|Христо Христов]], [https://desebg.com/memoriali/1892-2014-07-03-18-37-10 Отиде си отец Димитър Амбарев“], Desebg.com, 3 юли 2014.</ref>
 
През 1975 г. заради изказване, което е засечено от комунистическата власт е арестуван и обвинен, че иска да взриви паметника на [[Паметник на Съветската армия в Пловдив|Альоша]] в Пловдив.<ref name="24chasa.bg">[https://www.24chasa.bg/novini/article/4170679 „Почина отец Димитър Амбарев“], в-к „24 часа“, 2 юли 2014.</ref> Осъден е на 5 години затвор, където се разболява от диабет, което по-късно става причина да ампутират крака му. През 1984 г. най-сетне получава съдебна реабилитация.<ref name="desebg.com"/>
 
През 1988 г. е поканен от отец [[Благой Топузлиев|Топузлиев]] за съучредител на Дружеството за защита правата на човека в България, но не се присъединява явно за да не навреди на начинанието заради присъдата, която има. В 1989 г. е съучредител на Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности заедно със свещениците Благой Топузлиев, [[Христофор Събев]] и др.<ref name="24chasa.bg"/> Същата година по време на майските събития е пълномощник на Независимото дружество за правата на човека с председател [[Илия Минев]] и се обявява в защита на правата и на мюсюлманите в България.<ref name="desebg.com"/>
 
През 1989 г. става и съучредител на [[СДС]] и е говорител на Независимото дружество за защита правата на човека. Отец Амбарев е свещеник в [[Град на истината|Града на истината]] през 1990 г.<ref name="24chasa.bg"/> Започналите вътрешни борби и подозренията му към много от т.н. „сини“ политици за причастност към бившия режим го отблъскват от тези среди.
 
Участието му в документалния филм на [[Малина Петрова]] „[[Приключено по давност]]“ от 2008 г. допълва картината на конспиративност и тревога в БКП/БСП по време на инсценираното от самите комунисти палеж на [[Партиен дом|Партийния дом]] и част от партийните архиви пазени там през 1990 г.<ref>[https://www.bnt.bg/bg/a/priklyucheno-po-davnost-2 „Приключено по давност“], БНТ.</ref>
 
По време на „разкола“ в БПЦ остро критикува висшия клир за обвързаността му с комунистическия режим и специалните служби, нравствената развала и слабост на владиците, но никога не изменя на канонично дължимото пред епископата, не нарушава устава на БПЦ и остава докрай в нея. Известна е непримиримостта на упреците му към арогантното поведение и ламтежи на Пловдивския митрополит [[Николай Пловдивски|Николай]].
 
Той е автор на отвореното писмо до президента [[Росен Плевнелиев]] от 2012 г., в което го призова за официално поклонение пред Мемориала на жертвите на комунизма на 1 февруари – церемония, която вече три години традиционно се спазва от президентството.<ref>Христо Марков, отец Димитър Амбарев, [https://www.svobodata.com/page.php?pid=8469&rid=29&archive= „Открито писмо до Росен Плевнелиев, Президент на България“], Svobodata.com, 1 март 2012.</ref>
 
След смъртта на варненския митрополит [[Кирил Варненски и Великопреславски|Кирил Варненски]] през 2013 г. отец Амбарев е първият, който публично заявява, че вероятно това е убийство, в което по един или друг начин е замесен кръга около Николай и хора в църквата с хомосексуална ориентация.<ref>Мия Димитрова, [https://nova.bg/news/view/2013/11/28/62961/съмненията-продължават-поръчка-ли-е-смъртта-на-митрополит-кирил „Карлово въстана заради Куршум джамия“], Нова телевизия, 28 ноември 2013.</ref><ref name="24chasa.bg"/>
 
[[Файл:Otets Ambarev Lukovmarsh Sofia 2014.jpg|мини|260п|Отец Амбарев води траурното поклонение на антикомунистическата българска патриотична младеж на 15.02.2014 г. в София в памет на убития от комунистите ген. [[Христо Николов Луков|Христо Луков]]]]
 
Отец Амбарев участва активно и в антиправителствените протести през лятото на 2013 г. Макар с ампутиран крак и в тежко здравословно състояние, въпреки заплахите за безредици и полицейско насилие той идва и благославя протестиращите пред народното събрание в София на рождения ден на Левски 18 юли 2013 г.
 
Участва в протестите срещу претенциите на мюфтийството към Карлово, изпълнява многолетствие на митинга в града и подарява на Карлово икона на Света Богородица и обвиняна пловдивския митрополит в национално предателство заради пасивната му позиция.
 
Включва се активно и в демонстрациите срещу разрешаване на продажбата на българска земя на чужденци.<ref>[https://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/protestirashti-v-sofiia-ne-prodavame-zemiata-si-5996468 „Протестиращи в София: Не продаваме земята си“], Vesti.bg, 20 октомври 2013.</ref>
 
== Смърт ==
След кратко боледуване на 2 юли 2014 г. в София умира от разсейки на тумор на белите си дробове в реанимацията на болница „[[Пирогов (болница)|Пирогов]]“. Опелото със съдействието [[Свети синод|Светия синод]] на БПЦ става на 5 юли 2014 г. в столичния храм „[[Света София (София)|Света София]]“.<ref name="24chasa.bg"/> Погребан е на следващия ден в родния му град Пловдив.
 
== Мисли ==
За съвременните политици той споделя:
 
{{цитат|Българските политици са продукт на своето време, тоест на комунизма. Те са отгледани в люлката на Георги-Димитровия комсомол... Днешните ни политици са воювали срещу християнските ценности и е печално, че сега църквата е в плен точно на тези псевдовярващи. Никой не може да ме убеди, че те се водят от християнските нравствени принципи. Ако това не беше вярно, нямаше да има толкова много гладни, мизерстващи, ограбени и ощетени хора. Управляващите мислят само за трупането на материални богатства, а за духовното спасение забравят.<ref>[[Христо Христов (журналист)|Христо Христов]], [https://name="desebg.com"/memoriali/1892-2014-07-03-18-37-10 Отиде си отец Димитър Амбарев], Desebg.com, 3 юли 2014.</ref>}}
 
За опитите за ислямизация на българските селища той заявява на митинг в Карлово:<br />
 
{{цитат|Аз съм представител на Дружеството за защита правата на човека, първата организация в България, която се изправи в защита на правата на българските мюсюлмани още преди 10 ноември 1989 година, тогава, когато техните права бяха погазени. Днес, в Карлово ние не искаме етническа и религиозна омраза, не ни натрапвайте това, но в Карлово, до къщата на Апостола на Свободата, на 20 метра от площад „20 юли“, никога няма да пее мюезин!<ref>[https://web.archive.org/web/20160305001451/http://kurier.bg/bulgaria/41727.html „Карлово въстана заради Куршум джамия“], Куриер.БГ, 9 ноември 2013.</ref>}}
 
== Смърт ==
След кратко боледуване на 2 юли 2014 г. в София умира от разсейки на тумор на белите си дробове в реанимацията на болница „[[Пирогов (болница)|Пирогов]]“. Опелото със съдействието [[Свети синод|Светия синод]] на БПЦ става на 5 юли 2014 г. в столичния храм „[[Света София (София)|Света София]]“. Погребан е на следващия ден в родния му град Пловдив.
 
== Източници ==
Line 27 ⟶ 50:
 
== Външни препратки ==
* [https://www.24chasa.bg/novini/article/4170679 „Почина отец Димитър Амбарев“], в-к „24 часа“, 2 юли 2014
* [http://www.webcafe.bg/id_2094972028 „Кой беше отец Димитър Амбарев“], Webcafe.bg, 3 юли 2014
* [http://www.vlastta.com/displaynews/63226 „Отец Димитър Амбарев: „Аз съм против в Централна България да се правят бежански лагери“], Властта, 5 ноември 2013
* [https://www.24chasa.bg/Article/3328932 „Русия възмутена от „Луковмарш", oтец Амбарев води шествието“], в-к „24 часа“, 20 февруари 2014
* Манол Глишев, [https://www.pravoslavie.bg/есеистика/в-памет-на-отец-димитър-амбарев/ „В памет на отец Димитър Амбарев“], Pravoslavie.bg, 3 юли 2014
 
{{СОРТКАТ:Амбарев, Димитър}}